Proverbs 28

اَلشِّرِّيرُ يَهْرُبُ وَلاَ طَارِدَ، أَمَّا الصِّدِّيقُونَ فَكَشِبْل ثَبِيتٍ.

Безбожните бягат, без да ги гони никой, а праведните са уверени като млад лъв.

لِمَعْصِيَةِ أَرْضٍ تَكْثُرُ رُؤَسَاؤُهَا، لكِنْ بِذِي فَهْمٍ وَمَعْرِفَةٍ تَدُومُ.

Поради престъпленията на страната началниците й са мнозина, но чрез разумен и знаещ човек правото ще се утвърди.

اَلرَّجُلُ الْفَقِيرُ الَّذِي يَظْلِمُ فُقَرَاءَ، هُوَ مَطَرٌ جَارِفٌ لاَ يُبْقِي طَعَامًا.

Безбожен човек, който потиска слабите, е като пороен дъжд, който не оставя хляб.

تَارِكُو الشَّرِيعَةِ يَمْدَحُونَ الأَشْرَارَ، وَحَافِظُو الشَّرِيعَةِ يُخَاصِمُونَهُمْ.

Които изоставят закона, хвалят безбожните, а които пазят закона, се борят с тях.

اَلنَّاسُ الأَشْرَارُ لاَ يَفْهَمُونَ الْحَقَّ، وَطَالِبُو الرَّبِّ يَفْهَمُونَ كُلَّ شَيْءٍ.

Злите хора не разбират правото, а тези, които търсят ГОСПОДА, разбират всичко.

اَلْفَقِيرُ السَّالِكُ بِاسْتِقَامَتِهِ، خَيْرٌ مِنْ مُعْوَجِّ الطُّرُقِ وَهُوَ غَنِيٌّ.

По-добър е сиромах, който ходи в честността си, отколкото лъжлив, който ходи по два пътя, въпреки че е богат.

اَلْحَافِظُ الشَّرِيعَةَ هُوَ ابْنٌ فَهِيمٌ، وَصَاحِبُ الْمُسْرِفِينَ يُخْجِلُ أَبَاهُ.

Който пази закона, е благоразумен син, а който е другар на гуляйджиите, засрамва баща си.

اَلْمُكْثِرُ مَالَهُ بِالرِّبَا وَالْمُرَابَحَةِ، فَلِمَنْ يَرْحَمُ الْفُقَرَاءَ يَجْمَعُهُ.

Който увеличава имота си с лихварство и грабителство, го събира за този, който оказва милост на бедните.

مَنْ يُحَوِّلُ أُذْنَهُ عَنْ سَمَاعِ الشَّرِيعَةِ، فَصَلاَتُهُ أَيْضًا مَكْرَهَةٌ.

Който отклонява ухото си от слушане на закона, и самата му молитва е мерзост.

مَنْ يُضِلُّ الْمُسْتَقِيمِينَ فِي طَرِيق رَدِيئَةٍ فَفِي حُفْرَتِهِ يَسْقُطُ هُوَ، أَمَّا الْكَمَلَةُ فَيَمْتَلِكُونَ خَيْرًا.

Който заблуждава праведните по лош път, той сам ще падне в ямата си, а невинните ще наследят добро.

اَلرَّجُلُ الْغَنِيُّ حَكِيمٌ فِي عَيْنَيْ نَفْسِهِ، وَالْفَقِيرُ الْفَهِيمُ يَفْحَصُهُ.

Богатият е мъдър в собствените си очи, но бедният, който има разум, го прозира.

إِذَا فَرِحَ الصِّدِّيقُونَ عَظُمَ الْفَخْرُ، وَعِنْدَ قِيَامِ الأَشْرَارِ تَخْتَفِي النَّاسُ.

Когато тържествуват праведните, славата е голяма, но когато се издигнат безбожните, човек се крие.

مَنْ يَكْتُمُ خَطَايَاهُ لاَ يَنْجَحُ، وَمَنْ يُقِرُّ بِهَا وَيَتْرُكُهَا يُرْحَمُ.

Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги признава и оставя, ще намери милост.

طُوبَى لِلإِنْسَانِ الْمُتَّقِي دَائِمًا، أَمَّا الْمُقَسِّي قَلْبَهُ فَيَسْقُطُ فِي الشَّرِّ.

Блажен онзи човек, който винаги се бои, а който закоравява сърцето си, ще падне в бедствие.

أَسَدٌ زَائِرٌ وَدُبٌّ ثَائِرٌ، الْمُتَسَلِّطُ الشِّرِّيرُ عَلَى شَعْبٍ فَقِيرٍ.

Както ревящ лъв и гладна мечка, така е безбожен владетел над беден народ.

رَئِيسٌ نَاقِصُ الْفَهْمِ وَكَثِيرُ الْمَظَالِمِ. مُبْغِضُ الرَّشْوَةِ تَطُولُ أَيَّامُهُ.

Владетел без разум е голям потисник, а който мрази грабителството, ще продължи дните си.

اَلرَّجُلُ الْمُثَقَّلُ بِدَمِ نَفْسٍ، يَهْرُبُ إِلَى الْجُبِّ. لاَ يُمْسِكَنَّهُ أَحَدٌ.

Човек, който е виновен за проливането на човешка кръв, ще бяга до гроб — никой да не го подкрепя.

اَلسَّالِكُ بِالْكَمَالِ يَخْلُصُ، وَالْمُلْتَوِي فِي طَرِيقَيْنِ يَسْقُطُ فِي إِحْدَاهُمَا.

Който ходи непорочно, ще се избави, а лъжлив, който ходи в два пътя, ще падне изведнъж.

اَلْمُشْتَغِلُ بِأَرْضِهِ يَشْبَعُ خُبْزًا، وَتَابعُ الْبَطَّالِينَ يَشْبَعُ فَقْرًا.

Който обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, ще се насити с бедност.

اَلرَّجُلُ الأَمِينُ كَثِيرُ الْبَرَكَاتِ، وَالْمُسْتَعْجِلُ إِلَى الْغِنَى لاَ يُبْرَأُ.

Верният човек ще изобилства в благословения, а който бърза да забогатее, няма да остане ненаказан.

مُحَابَاةُ الْوُجُوهِ لَيْسَتْ صَالِحَةً، فَيُذْنِبُ الإِنْسَانُ لأَجْلِ كِسْرَةِ خُبْزٍ.

Не е добре да се гледа на лице, защото такъв човек ще извърши престъпление за един залък хляб.

ذُو الْعَيْنِ الشِّرِّيرَةِ يَعْجَلُ إِلَى الْغِنَى، وَلاَ يَعْلَمُ أَنَّ الْفَقْرَ يَأْتِيهِ.

Човек със зло око бърза след богатството, а не знае, че ще го постигне недоимък.

مَنْ يُوَبِّخُ إِنْسَانًا يَجِدُ أَخِيرًا نِعْمَةً أَكْثَرَ مِنَ الْمُطْرِي بِاللِّسَانِ.

Който изобличава човек, ще намери после повече благоволение отколкото онзи, който ласкае с език.

السَّالِبُ أَبَاهُ أَوْ أُمَّهُ وَهُوَ يَقُولُ: «لاَ بَأْسَ» فَهُوَ رَفِيقٌ لِرَجُل مُخْرِبٍ.

Който краде баща си или майка си и казва: Не е грях! — той е другар на разбойника.

اَلْمُنْتَفِخُ النَّفْسُ يُهَيِّجُ الْخِصَامَ، وَالْمُتَّكِلُ عَلَى الرَّبِّ يُسَمَّنُ.

Човек с надменна душа причинява разпри, но който се уповава на ГОСПОДА, ще бъде богато наситен.

اَلْمُتَّكِلُ عَلَى قَلْبِهِ هُوَ جَاهِلٌ، وَالسَّالِكُ بِحِكْمَةٍ هُوَ يَنْجُو.

Който се уповава на своето си сърце, е безумен, а който ходи с мъдрост, ще се спаси.

مَنْ يُعْطِي الْفَقِيرَ لاَ يَحْتَاجُ، وَلِمَنْ يَحْجِبُ عَنْهُ عَيْنَيْهِ لَعَنَاتٌ كَثِيرَةٌ.

Който дава на бедните, няма да бъде в нужда, а който скрива очите си от тях, много ще го кълнат.

عِنْدَ قِيَامِ الأَشْرَارِ تَخْتَبِئُ النَّاسُ، وَبِهَلاَكِهِمْ يَكْثُرُ الصِّدِّيقُونَ.

Когато безбожните се издигат, човек се крие, а когато те загиват, праведните се умножават.