Psalms 77

recordans Dei conturbabar loquebar in memet ipso et deficiebat spiritus meus semper

(По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

77:2

prohibebam suspectum oculorum meorum stupebam et non loquebar

В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

77:3

recogitabam dies antiquos annos pristinos

Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

77:4

recordabar psalmorum meorum in nocte cum corde meo loquebar et scobebam spiritum meum

Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

77:5

ergone in aeternum proiciet Dominus et non repropitiabitur ultra

Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

77:6

ergone conplebit usque in finem misericordiam suam consummabit verbum de generatione et generatione

Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

77:7

numquid oblitus est misereri Deus aut conplebit in furore misericordias suas semper

Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

77:8

et dixi inbecillitas mea est haec commutatio dexterae Excelsi

Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

77:9

recordabor cogitationum Domini reminiscens antiqua mirabilia tua

Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)