Job 4

respondens autem Eliphaz Themanites dixit

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

si coeperimus loqui tibi forsitan moleste accipias sed conceptum sermonem tenere quis possit

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

ecce docuisti multos et manus lassas roborasti

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

vacillantes confirmaverunt sermones tui et genua trementia confortasti

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

nunc autem venit super te plaga et defecisti tetigit te et conturbatus es

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

timor tuus fortitudo tua patientia tua et perfectio viarum tuarum

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

recordare obsecro te quis umquam innocens perierit aut quando recti deleti sint

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

quin potius vidi eos qui operantur iniquitatem et seminant dolores et metunt eos

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

flante Deo perisse et spiritu irae eius esse consumptos

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

rugitus leonis et vox leaenae et dentes catulorum leonum contriti sunt

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

tigris periit eo quod non haberet praedam et catuli leonis dissipati sunt

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

porro ad me dictum est verbum absconditum et quasi furtive suscepit auris mea venas susurri eius

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

in horrore visionis nocturnae quando solet sopor occupare homines

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

pavor tenuit me et tremor et omnia ossa mea perterrita sunt

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

et cum spiritus me praesente transiret inhorruerunt pili carnis meae

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

stetit quidam cuius non agnoscebam vultum imago coram oculis meis et vocem quasi aurae lenis audivi

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

numquid homo Dei conparatione iustificabitur aut factore suo purior erit vir

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

ecce qui serviunt ei non sunt stabiles et in angelis suis repperit pravitatem

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

quanto magis hii qui habitant domos luteas qui terrenum habent fundamentum consumentur velut a tinea

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

de mane usque ad vesperum succidentur et quia nullus intellegit in aeternum peribunt

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

qui autem reliqui fuerint auferentur ex eis morientur et non in sapientia

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.