Luke 4

А Ісус, повний Духа Святого, вернувсь з-над Йордану, і Дух на пустиню Його попровадив.

А Иисус, пълен със Светия Дух, след като се върна от Йордан, беше воден от Духа из пустинята в продължение на четиридесет дни,

Сорок день там диявол Його спокушав, і за тих днів Він нічого не їв, а коли закінчились вони, то вкінці зголоднів.

където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И когато те свършиха, Той огладня.

І диявол до Нього сказав: Якщо Ти Син Божий, скажи цьому каменеві, щоб хлібом він став!

И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.

А Ісус відповів йому: Написано: Не хлібом самим буде жити людина, але кожним Словом Божим!

Но Иисус му отговори: Писано е: ?Не само с хляб ще живее човек, (а с всяко Божие слово).“

І він вивів Його на гору високу, і за хвилину часу показав Йому всі царства на світі.

Тогава дяволът Го изведе (на една висока планина) и като Му показа всичките царства на света в един миг време, Му каза:

І диявол сказав Йому: Я дам Тобі всю оцю владу та їхню славу, бо мені це передане, і я даю, кому хочу, її.

На Теб ще дам цялата власт и слава на тези царства, защото тя е предадена на мен и аз я давам на когото си искам.

Тож коли Ти поклонишся передо мною, то все буде Твоє!

И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

І промовив Ісус йому в відповідь: Написано: Господеві Богові своєму вклоняйся, і служи Одному Йому!

А Иисус в отговор му каза: Писано е: ?На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“

І повів Його в Єрусалим, і на наріжнику храму поставив, та й каже Йому: Як Ти Син Божий, кинься звідси додолу!

Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу,

Бо написано: Він накаже про Тебе Своїм Анголам, щоб Тебе берегли!

защото е писано: ?Ще заповяда на ангелите Си за теб, да те пазят;

і: Вони на руках понесуть Тебе, щоб коли не спіткнув Ти об камінь Своєї ноги!

и на ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.“

А Ісус відказав йому в відповідь: Сказано: Не спокушай Господа Бога свого!

А Иисус в отговор му рече: Казано е: ?Да не изпитваш Господа, своя Бог.“

І диявол, скінчивши все цеє спокушування, відійшов від Нього до часу.

И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

А Ісус у силі Духа вернувся до Галілеї, і чутка про Нього рознеслась по всій тій країні.

А Иисус се върна в Галилея със силата на Духа и слух се разнесе за Него по цялата околност.

І Він їх навчав по їхніх синагогах, і всі Його славили.

И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

І прибув Він до Назарету, де був вихований. І звичаєм Своїм Він прийшов дня суботнього до синагоги, і встав, щоб читати.

И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в съботния ден и се изправи да чете.

І подали Йому книгу пророка Ісаї. Розгорнувши ж Він книгу, знайшов місце, де було так написано:

Подадоха Му книгата на пророк Исая и Той, като отвори книгата, намери мястото, където беше писано:

На Мені Дух Господній, бо Мене Він помазав, щоб Добру Новину звіщати вбогим. Послав Він Мене проповідувати полоненим визволення, а незрячим прозріння, відпустити на волю помучених,

?Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените,

щоб проповідувати рік Господнього змилування.

да проглася благоприятната Господна година.“

І, книгу згорнувши, віддав службі й сів. А очі всіх у синагозі звернулись на Нього.

И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

І почав Він до них говорити: Сьогодні збулося Писання, яке ви почули!

И започна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

І всі Йому стверджували й дивувались словам благодаті, що линули з уст Його. І казали вони: Чи ж то Він не син Йосипів?

И всички Му засвидетелстваха, като се удивляваха на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Този не е ли Синът на Йосиф?

Він же промовив до них: Ви Мені конче скажете приказку: Лікарю, уздоров самого себе! Учини те й тут, у вітчизні Своїй, що сталося чули ми у Капернаумі.

А Той им каза: Вие сигурно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, изцели себе си! Направи и тук, в Своето родно място, онова, което сме чули, че става в Капернаум.

І сказав Він: Поправді кажу вам: Жаден пророк не буває приємний у вітчизні своїй.

Тогава Той пак каза: Истина ви казвам, че нито един пророк не е приет в родното си място.

Та правдиво кажу вам: Багато вдовиць перебувало за днів Іллі серед Ізраїля, коли на три роки й шість місяців небо було зачинилося, так що голод великий настав був по всій тій землі,

Но наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя;

а Ілля не до жадної з них не був посланий, тільки в Сарепту Сидонську до овдовілої жінки.

но при нито една от тях не беше изпратен Илия освен при една вдовица от Сарепта Сидонска.

І багато було прокажених за Єлисея пророка в Ізраїлі, але жаден із них не очистився, крім Неємана сиріянина.

Също така имаше много прокажени в Израил във времето на пророк Елисей; но нито един от тях не бе очистен освен сириецът Нееман.

І всі в синагозі, почувши оце, переповнились гнівом.

Когато чуха това, всички тези, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв,

І, вставши, вони Його вигнали за місто, і повели аж до краю гори, на якій їхнє місто було побудоване, щоб скинути додолу Його...

и като станаха, Го изкараха вън от града и Го заведоха при края на хълма, на който беше построен градът им, за да Го хвърлят долу.

Але Він перейшов серед них, і віддалився.

Но Той мина посред тях и си отиде.

І прийшов Він у Капернаум, галілейське місто, і там їх навчав по суботах.

И слезе в галилейския град Капернаум и ги поучаваше в съботен ден.

І дивувались науці Його, бо слово Його було владне.

А те се удивляваха на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

І був чоловік у синагозі, що мав духа нечистого демона, і він закричав гучним голосом:

И в синагогата имаше един човек, хванат от духа на нечист демон. И той извика със силен глас:

Ах, що нам до Тебе, Ісусе Назарянине? Ти прийшов погубити нас. Я знаю Тебе, хто Ти, Божий Святий...

Ех, какво имаме ние с Теб, Иисусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те кой си Ти – Светият Божи.

А Ісус заборонив йому, кажучи: Замовчи, і вийди з нього! І, кинувши демон того насередину, вийшов із нього, нічого йому не пошкодивши.

Но Иисус го смъмри, като каза: Млъкни и излез от него. И демонът, след като го повали насред тях, излезе от него, без изобщо да го повреди.

І всіх жах обгорнув, і питали вони один одного, кажучи: Що то за наука, що духам нечистим наказує з владою й силою, і виходять вони?...

И всички се смаяха и разговаряха помежду си, като казваха: Какво е това слово? Защото с власт и сила Той заповядва на нечистите духове и те излизат.

І неслася чутка про Нього по всіх місцях краю.

И слухът за Него се разнесе по всичките околни места.

А як вийшов Він із синагоги, увійшов у дім Симона. Теща ж Симонова в великій гарячці лежала. І просили за неї Його.

И като стана и излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симон. А тъщата на Симон беше хваната от силна треска и те Го помолиха за нея.

І, ставши над нею, Він заборонив тій гарячці, і вона полишила її. І, зараз уставши, теща їм прислуговувала.

И Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави; и тя веднага стана и им прислужваше.

Коли ж сонце заходило, то всі, хто мав яких хворих на різні недуги, до Нього приводили їх. Він же клав Свої руки на кожного з них, та їх уздоровляв.

И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него. А Той положи ръце на всеки от тях и ги изцели.

Із багатьох же виходили й демони, кричачи та говорячи: Ти Син Божий! Та Він їм забороняв, і не давав говорити, що знали вони, що Христос Він.

Още и демони с крясък излизаха от мнозина, като казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

Коли ж настав день, Він вийшов, і подавсь до самотнього місця. А люди шукали Його. І прийшовши до Нього, Його затримували, щоб від них не відходив.

И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а множествата Го търсеха, идваха при Него и Го задържаха, за да не си отива от тях.

Він же промовив до них: І іншим містам Я повинен звіщати Добру Новину про Боже Царство, бо на те Мене послано.

Но Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, защото за това съм изпратен.

І Він проповідував по синагогах Галілеї.

И проповядваше в синагогите в Галилея.