Job 4

4:1

І відповів теманянин Еліфаз та й сказав:

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

4:2

Коли спробувать слово до тебе, чи мука не буде ще більша? Та хто стримати зможе слова?

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

4:3

Таж ти багатьох був навчав, а руки ослаблі зміцняв,

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

4:4

того, хто спотикавсь, підіймали слова твої, а коліна тремткі ти зміцняв!

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

4:5

А тепер, як нещастя на тебе найшло, то ти змучився, тебе досягло воно і ти налякався...

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

4:6

Хіба не була богобійність твоя за надію твою, за твоє сподівання невинність доріг твоїх?

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

4:7

Пригадай но, чи гинув невинний, і де праведні вигублені?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

4:8

Як я бачив таких, що орали були беззаконня, та сіяли кривду, то й жали її:

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

4:9

вони гинуть від подиху Божого, і від духу гнівного Його погибають!

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

4:10

Левине ричання й рик лютого лева минає, і левчукам вилущаються зуби.

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

4:11

Гине лев, як немає здобичі, і левенята левиці втікають.

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

4:12

І закрадається слово до мене, і моє ухо почуло ось дещо від нього.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

4:13

у роздумуваннях над нічними видіннями, коли міцний сон обіймає людей,

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

4:14

спіткав мене жах та тремтіння, і багато костей моїх він струсонув,

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

4:15

і дух перейшов по обличчі моїм, стало дуба волосся на тілі моїм...

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

4:16

Він стояв, але я не пізнав його вигляду, образ навпроти очей моїх був, і тихий голос почув я:

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

4:17

Хіба праведніша людина за Бога, хіба чоловік за свойого Творця є чистіший?

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

4:18

Таж рабам Своїм Він не йме віри, і накладає вину й на Своїх Анголів!

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

4:19

Що ж тоді мешканці глиняних хат, що в поросі їхня основа? Як міль, вони будуть розчавлені!

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

4:20

Вони товчені зранку до вечора, і без помочі гинуть назавжди...

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

4:21

Слава їхня минається з ними, вони помирають не в мудрості!...

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.