Job 17

Το πνευμα μου φθειρεται, αι ημεραι μου σβυνονται, οι ταφοι ειναι ετοιμοι δι εμε.

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

Δεν ειναι χλευασται πλησιον μου; και δεν διανυκτερευει ο οφθαλμος μου εν ταις πικριαις αυτων;

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

Ασφαλισον με, δεομαι γενου εις εμε εγγυητης πλησιον σου τις ηθελεν εγγυηθη εις εμε;

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

Διοτι συ εκρυψας την καρδιαν αυτων απο συνεσεως δια τουτο δεν θελεις υψωσει αυτους.

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

Του λαλουντος με απατην προς τους φιλους, και οι οφθαλμοι των τεκνων αυτου θελουσι τηκεσθαι.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

Και με κατεστησε παροιμιαν των λαων και ενωπιον αυτων κατεσταθην ονειδος.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

Και ο οφθαλμος μου εμαρανθη υπο της θλιψεως, και παντα τα μελη μου εγειναν ως σκια.

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

Οι ευθεις θελουσι θαυμασει εις τουτο, και ο αθωος θελει διεγερθη κατα του υποκριτου.

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

Ο δε δικαιος θελει κρατει την οδον αυτου, και ο καθαρος τας χειρας θελει επαυξησει την δυναμιν αυτου.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

σεις δε παντες επιστραφητε, και ελθετε τωρα διοτι ουδενα συνετον θελω ευρει μεταξυ σας.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

Αι ημεραι μου παρηλθον, εκοπησαν οι σκοποι μου, αι επιθυμιαι της καρδιας μου.

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

Την νυκτα μετεβαλον εις ημεραν το φως ειναι πλησιον του σκοτους.

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

Εαν προσμενω, ο ταφος ειναι η κατοικια μου εστρωσα την κλινην μου εν τω σκοτει.

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

Εβοησα προς την φθοραν, Εισαι, πατηρ μου προς τον σκωληκα, Μητηρ μου και αδελφη μου εισαι.

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

Και που τωρα η ελπις μου; και την ελπιδα μου τις θελει ιδει;

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

εις το βαθος του αδου θελει καταβη βεβαιως θελει αναπαυθη μετ εμου εν τω χωματι.

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.