Job 4

Därefter tog Elifas från Teman till orda och sade:

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

 Misstycker du, om man dristar tala till dig?  Vem kan hålla tillbaka sina ord?

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

 Se, många har du visat till rätta,  och maktlösa händer har du stärkt;

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

 dina ord hava upprättat den som stapplade,  och åt vacklande knän har du givit kraft.

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

 Men nu, då det gäller dig själv, bliver du otålig,  när det är dig det drabbar, förskräckes du.

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

 Skulle då icke din gudsfruktan vara din tillförsikt  och dina vägars ostrafflighet ditt hopp?

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

 Tänk efter: när hände det att en oskyldig fick förgås?  och var skedde det att de redliga måste gå under?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

 Nej, så har jag sett det gå, att de som plöja fördärv  och de som utså olycka, de skörda och sådant;

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

 för Guds andedräkt förgås de  och för en fnysning av hans näsa försvinna de.

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

 Ja, lejonets skri och rytarens röst måste tystna,  och unglejonens tänder brytas ut;

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

 Det gamla lejonet förgås, ty det finner intet rov,  och lejoninnans ungar bliva förströdda.

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

 Men till mig smög sakta ett ord,  mitt öra förnam det likasom en viskning,

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

 När tankarna svävade om vid nattens syner  och sömnen föll tung på människorna,

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

 då kom en förskräckelse och bävan över mig,  med rysning fyllde den alla ben i min kropp.

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

 En vindpust for fram över mitt ansikte,  därvid reste sig håren på min kropp.

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

 Och något trädde inför mina ögon,  en skepnad vars form jag icke skönjde;  och jag hörde en susning och en röst:

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

 »Kan då en människa hava rätt mot Gud  eller en man vara ren inför sin skapare?

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

 Se, ej ens på sina tjänare kan han förlita sig,  jämväl sina änglar måste han tillvita fel;

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

 huru mycket mer då dem som bo i hyddor av ler,  dem som hava sin grundval i stoftet!  De krossas sönder så lätt som mal;

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

 när morgon har bytts till afton, ligga de slagna;  innan man aktar därpå, hava de förgåtts för alltid.

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

 Ja, deras hyddas fäste ryckes bort för dem,  oförtänkt måste de dö.»

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.