Job 17

 Min livskraft är förstörd, mina dagar slockna ut,  bland gravar får jag min lott.

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

 Ja, i sanning är jag omgiven av gäckeri,  och avoghet får mitt öga ständigt skåda hos dessa!

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

 Så ställ nu säkerhet och borgen för mig hos dig själv;  vilken annan vill giva mig sitt handslag?

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

 Dessas hjärtan har du ju tillslutit för förstånd,  därför skall du icke låta dem triumfera.

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

 Den som förråder sina vänner till plundring,  på hans barn skola ögonen försmäkta.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

 Jag är satt till ett ordspråk bland folken;  en man som man spottar i ansiktet är jag.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

 Därför är mitt öga skumt av grämelse,  och mina lemmar äro såsom en skugga allasammans.

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

 De redliga häpna över sådant,  och den oskyldige uppröres av harm mot den gudlöse.

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

 Men den rättfärdige håller fast vid sin väg,  och den som har rena händer bemannar sig dess mer.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

 Ja, gärna mån I alla ansätta mig på nytt,  jag lär ändå bland eder ej finna någon vis.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

 Mina dagar äro förlidna, sönderslitna äro mina planer,  vad som var mitt hjärtas begär.

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

 Men natten vill man göra till dag,  ljuset skulle vara nära, nu då mörker bryter in.

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

 Nej, huru jag än bidar, bliver dödsriket min boning,  i mörkret skall jag bädda mitt läger;

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

 till graven måste jag säga: »Du är min fader»,  till förruttnelsens maskar: »Min moder», »Min syster».

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

 Vad bliver då av mitt hopp,  ja, mitt hopp, vem får skåda det?

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

 Till dödsrikets bommar far det ned,  då jag nu själv går till vila i stoftet.

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.