Job 18

Därefter tog Bildad från Sua till orda och sade:

Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

 Huru länge skolen I gå på jakt efter ord?  Kommen till förstånd; sedan må vi talas vid.

Кога ще свършите думите? Първо разберете, и после ще говорим.

 Varför skola vi aktas såsom oskäliga djur,  räknas i edra ögon såsom ett förstockat folk?

Защо сме считани за скотове, за глупци в очите ви?

 Du som i din vrede sliter sönder dig själv,  menar du att dör din skull jorden skall bliva öde  och klippan flyttas bort från sin plats?

Ти, който се разкъсваш сам в гнева си, да се напусне ли заради теб земята, да се помести ли скала от мястото си?

 Nej, den ogudaktiges ljus skall slockna ut,  och lågan av hans eld icke giva något sken.

Наистина светликът на безбожния угасва, не свети пламъкът на огъня му.

 Ljuset skall förmörkas i hans hydda,  och lampan slockna ut för honom.

Светлината в шатрата му мрак е, светилникът му, що над него е, угасва.

 Hans väldiga steg skola stäckas,  hans egna rådslag bringa honom på fall.

Стъпките на силата му се стесняват и собственият му замисъл го поваля.

 Ty han rusar med sina fötter in i nätet,  försåten lura, där han vandrar fram;

Собствените му крака във мрежа го отвеждат и ходи върху примки.

 snaran griper honom om hälen,  och gillret tager honom fatt;

Примка го улавя за петата, капан над него се затваря.

 garn till att fånga honom äro lagda på marken  och snärjande band på hans stig.

Въжето му е скрито във земята, капанът му — в пътеката.

 Från alla sidor ängsla honom förskräckelser,  de jaga honom, varhelst han går fram.

Отвсякъде го стряскат ужаси, тормозят го на всяка стъпка.

 Olyckan vill uppsluka honom,  och ofärd står redo, honom till fall.

Силата му от глад ще погине и погибел е готова до реброто му.

 Under hans hud frätas hans lemmar bort,  ja, av dödens förstfödde bortfrätas hans lemmar.

Части от кожата му поглъща, частите му поглъща първородният на смъртта.

 Ur sin hydda, som han förtröstar på, ryckes han bort,  och till förskräckelsernas konung vandrar han hän.

Той е изкоренен от шатрата си — неговото упование — и пред царя на ужасите го откарват.

 I hans hydda får främlingar bo,  och svavel utströs över hans boning.

Който не е негов, ще обитава в шатрата му, върху жилището му ще се разпръсне сяра.

 Nedantill förtorkas hans rötter,  och ovantill vissnar hans krona bort.

Корените му изсъхват долу, клоните му се отсичат горе.

 Hans åminnelse förgås ifrån jorden,  hans namn lever icke kvar i världen.

Споменът за него изчезва от земята и в улиците няма име.

 Från ljus stötes han ned i mörker  och förjagas ifrån jordens krets.

Закарват го от светлината в тъмнина и го изгонват от света.

 Utan barn och avkomma bliver han i sitt folk,  och ingen i hans boningar skall slippa undan.

Няма нито син, нито потомство сред народа си, нито в жилищата му е някой оцелял.

 Över hans ofärdsdag häpna västerns folk,  och österns män gripas av rysning.

Родените после ще се удивляват на деня му, както се ужасяваха родените преди това.

 Ja, så sker det med den orättfärdiges hem,  så går det dens hus, som ej vill veta av Gud.

Наистина такива са жилищата на беззаконния, и това е мястото на онзи, който не познава Бога.