Job 17

MI ALIENTO está corrompido, acórtanse mis días, Y me está aparejado el sepulcro.

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

No hay conmigo sino escarnecedores, En cuya acrimonia se detienen mis ojos.

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

Pon ahora, dame fianza para litigar contigo: ¿Quién tocará ahora mi mano?

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

Porque á éstos has tú escondido su corazón de inteligencia: Por tanto, no los ensalzarás.

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

El que denuncia lisonjas á sus prójimos, Los ojos de sus hijos desfallezcan.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

Él me ha puesto por parábola de pueblos, Y delante de ellos he sido como tamboril.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

Y mis ojos se oscurecieron de desabrimiento, Y mis pensamientos todos son como sombra.

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

Los rectos se maravillarán de esto, Y el inocente se levantará contra el hipócrita.

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

No obstante, proseguirá el justo su camino, Y el limpio de manos aumentará la fuerza.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

Mas volved todos vosotros, y venid ahora, Que no hallaré entre vosotros sabio.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

Pasáronse mis días, fueron arrancados mis pensamientos, Los designios de mi corazón.

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

Pusieron la noche por día, Y la luz se acorta delante de las tinieblas.

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

Si yo espero, el sepulcro es mi casa: Haré mi cama en las tinieblas.

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

Á la huesa tengo dicho: Mi padre eres tú; Á los gusanos: Mi madre y mi hermana.

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

¿Dónde pues estará ahora mi esperanza? Y mi esperanza ¿quién la verá?

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

Á los rincones de la huesa descenderán, Y juntamente descansarán en el polvo.

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.