Job 7

Er ikke et menneskes liv på jorden en krigstjeneste, og hans dager som en dagarbeiders dager?

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

Lik en træl som higer efter skygge, og lik en dagarbeider som venter på sin lønn,

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

således har jeg fått i eie måneder fulle av nød, og møiefulle netter er falt i min lodd.

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

Når jeg legger mig, da sier jeg: Når skal jeg stå op? Og lang blir aftenen, og jeg blir trett av å kaste mig hit og dit inntil morgenlysningen.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

Mitt kjøtt er klædd med makk og med skorper som av jord; min hud skrukner og brister.

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

Mine dager farer hurtigere avsted enn en veverskyttel, og de svinner bort uten håp.

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

Kom i hu at mitt liv er et pust! Aldri mere skal mitt øie se noget godt.

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

Den som nu ser mig, skal ikke mere få øie på mig; når dine øine søker efter mig, er jeg ikke mere.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

En sky blir borte og farer avsted; således er det med den som farer ned til dødsriket - han stiger ikke op derfra,

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

han vender ikke mere tilbake til sitt hus, og hans sted kjenner ham ikke lenger.

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

Så vil da heller ikke jeg legge bånd på min munn; jeg vil tale i min ånds trengsel, jeg vil klage i min sjels bitre smerte.

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

Er jeg et hav eller et havuhyre, siden du setter vakt over mig?

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

Når jeg sier: Min seng skal trøste mig, mitt leie skal hjelpe mig å bære min sorg,

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

da skremmer du mig med drømmer og forferder mig med syner.

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

Derfor foretrekker min sjel å kveles - heller døden enn disse avmagrede ben!

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

Jeg er kjed av dette; jeg lever ikke evindelig; la mig være, for mine dager er et pust.

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

Hvad er et menneske, at du gir så meget akt på ham og retter dine tanker på ham,

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

at du opsøker ham hver morgen og prøver ham hvert øieblikk?

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

Hvor lenge skal det vare før du vender dine øine bort fra mig? Vil du ikke slippe mig til jeg får svelget mitt spytt?

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

Har jeg syndet, hvad ondt gjorde jeg da mot dig, du menneskevokter? Hvorfor har du gjort mig til skive for dig, så jeg er mig selv til byrde?

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

Og hvorfor tilgir du ikke min brøde og forlater mig min misgjerning? For nu må jeg legge mig i støvet; når du søker mig, er jeg ikke mere.

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.