Job 17

Min ånd er brutt, mine dager utslukket; bare graver har jeg for mig.

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

Sannelig, spott omgir mig på alle kanter, og mitt øie må dvele ved deres trettekjære ferd.

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

Så sett nu et pant, gå i borgen for mig hos dig selv! Hvem skulde ellers gi mig håndslag?

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

Du har jo lukket deres hjerte for innsikt; derfor vil du ikke la dem vinne.

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

Den som forråder venner, så de blir til bytte, hans barns øine skal tæres bort.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

Jeg er satt til et ordsprog for folk; jeg er en mann som blir spyttet i ansiktet.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

Mitt øie er sløvt av gremmelse, og alle mine lemmer er som en skygge.

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

Rettskafne forferdes over dette, og den skyldfrie harmes over den gudløse;

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

men den rettferdige holder fast ved sin vei, og den som har rene hender, får enn mere kraft.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

Men I - kom bare igjen alle sammen! Jeg finner dog ikke nogen vismann blandt eder.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

Mine dager er faret forbi, mine planer sønderrevet - mitt hjertes eiendom!

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

Natt gjør de til dag, lyset, sier de, er nærmere enn det mørke som ligger like for mig.

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

Når jeg håper på dødsriket som mitt hus, reder i mørket mitt leie,

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

roper til graven: Du er min far, til makken: Du er min mor og min søster,

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

hvor er da mitt håp? Mitt håp - hvem øiner det?

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

Til dødsrikets bommer farer de ned, på samme tid som jeg går til hvile i støvet.

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.