Job 16

Da tok Job til orde og sa:

Тогава Йов отговори и каза:

Jeg har hørt meget som dette; I er plagsomme trøstere alle sammen.

Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

Blir det aldri ende på de vindige ord? Eller hvad egger dig til å svare?

Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

Også jeg kunde tale som I; om I var i mitt sted, kunde jeg sette ord sammen mot eder, og jeg kunde ryste på hodet over eder;

Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

jeg kunde styrke eder med min munn, og mine lebers medynk kunde stille eders smerte.

Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

Om jeg taler, stilles ikke min smerte, og lar jeg det være, hvad lindring får jeg da?

Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

Ja, nu har han trettet mig ut; du har ødelagt hele mitt hus.

Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

Og du grep mig fatt - det blev et vidne mot mig; min magerhet stod op imot mig, like i mitt åsyn vidnet den mot mig.

Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

Hans vrede sønderrev mig og forfulgte mig; han skar tenner imot mig; som min motstander hvesset han sine øine mot mig.

Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

De spilet op sin munn mot mig, med hån slo de mine kinnben; alle slo de sig sammen mot mig.

Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

Gud gir mig i urettferdige folks vold og styrter mig i ugudelige menneskers hender.

Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

Jeg levde i ro; da sønderbrøt han mig, han grep mig i nakken og sønderknuste mig, han satte mig op til skive for sig.

Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

Hans skyttere kringsatte mig, han kløvde mine nyrer uten barmhjertighet; han øste ut min galle på jorden.

Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

Han rev i mig rift på rift; han stormet mot mig som en kjempe.

Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

Jeg har sydd sekk om min hud og stukket mitt horn i støvet;

Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

mitt ansikt er rødt av gråt, og over mine øielokk ligger det dødsskygge.

Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

Og dog er det ingen urett i mine hender, og min bønn er ren.

макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

Å jord, dekk ikke mitt blod, og måtte det ikke være noget sted hvor mitt skrik stanser!

О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

Selv nu har jeg mitt vidne i himmelen og i det høie en som kan stadfeste mine ord.

Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

Stadig spotter mine venner mig; mot Gud skuer gråtende mitt øie,

Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

at han må la mannen få rett i hans strid med Gud og menneskebarnet rett mot hans næste;

за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

for få år vil det gå før jeg vandrer den vei som jeg ikke vender tilbake.

Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.