Job 6

But Job answered and said,

Тогава Йов отговори и каза:

Oh that my grief were throughly weighed, and my calamity laid in the balances together!

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

For now it would be heavier than the sand of the sea: therefore my words are swallowed up.

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

For the arrows of the Almighty are within me, the poison whereof drinketh up my spirit: the terrors of God do set themselves in array against me.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

Doth the wild ass bray when he hath grass? or loweth the ox over his fodder?

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

Can that which is unsavoury be eaten without salt? or is there any taste in the white of an egg?

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

The things that my soul refused to touch are as my sorrowful meat.

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

Oh that I might have my request; and that God would grant me the thing that I long for!

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

Even that it would please God to destroy me; that he would let loose his hand, and cut me off!

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

Then should I yet have comfort; yea, I would harden myself in sorrow: let him not spare; for I have not concealed the words of the Holy One.

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

What is my strength, that I should hope? and what is mine end, that I should prolong my life?

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

Is my strength the strength of stones? or is my flesh of brass?

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

Is not my help in me? and is wisdom driven quite from me?

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

To him that is afflicted pity should be shewed from his friend; but he forsaketh the fear of the Almighty.

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

My brethren have dealt deceitfully as a brook, and as the stream of brooks they pass away;

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

Which are blackish by reason of the ice, and wherein the snow is hid:

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

What time they wax warm, they vanish: when it is hot, they are consumed out of their place.

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

The paths of their way are turned aside; they go to nothing, and perish.

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

The troops of Tema looked, the companies of Sheba waited for them.

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

They were confounded because they had hoped; they came thither, and were ashamed.

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

For now ye are nothing; ye see my casting down, and are afraid.

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

Did I say, Bring unto me? or, Give a reward for me of your substance?

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

Or, Deliver me from the enemy's hand? or, Redeem me from the hand of the mighty?

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

Teach me, and I will hold my tongue: and cause me to understand wherein I have erred.

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

How forcible are right words! but what doth your arguing reprove?

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

Do ye imagine to reprove words, and the speeches of one that is desperate, which are as wind?

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

Yea, ye overwhelm the fatherless, and ye dig a pit for your friend.

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

Now therefore be content, look upon me; for it is evident unto you if I lie.

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

Return, I pray you, let it not be iniquity; yea, return again, my righteousness is in it.

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

Is there iniquity in my tongue? cannot my taste discern perverse things?

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?