Job 7

Is there not an appointed time to man upon earth? are not his days also like the days of an hireling?

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

As a servant earnestly desireth the shadow, and as an hireling looketh for the reward of his work:

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

So am I made to possess months of vanity, and wearisome nights are appointed to me.

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

When I lie down, I say, When shall I arise, and the night be gone? and I am full of tossings to and fro unto the dawning of the day.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

My flesh is clothed with worms and clods of dust; my skin is broken, and become loathsome.

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

My days are swifter than a weaver's shuttle, and are spent without hope.

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

O remember that my life is wind: mine eye shall no more see good.

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

The eye of him that hath seen me shall see me no more: thine eyes are upon me, and I am not.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

As the cloud is consumed and vanisheth away: so he that goeth down to the grave shall come up no more.

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

He shall return no more to his house, neither shall his place know him any more.

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

Therefore I will not refrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

Am I a sea, or a whale, that thou settest a watch over me?

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

When I say, My bed shall comfort me, my couch shall ease my complaint;

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

Then thou scarest me with dreams, and terrifiest me through visions:

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

So that my soul chooseth strangling, and death rather than my life.

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

I loathe it; I would not live alway: let me alone; for my days are vanity.

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

What is man, that thou shouldest magnify him? and that thou shouldest set thine heart upon him?

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

And that thou shouldest visit him every morning, and try him every moment?

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

How long wilt thou not depart from me, nor let me alone till I swallow down my spittle?

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

I have sinned; what shall I do unto thee, O thou preserver of men? why hast thou set me as a mark against thee, so that I am a burden to myself?

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

And why dost thou not pardon my transgression, and take away mine iniquity? for now shall I sleep in the dust; and thou shalt seek me in the morning, but I shall not be.

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.