Psalms 55

(Til sangmesteren. Med strengespil. En maskil af David.) Lyt, o Gud, til min Bøn, skjul dig ej for min tryglen,

(По слав. 54) За първия певец. На струнни инструменти. Маскил на Давид. Дай ухо на молитвата ми, Боже, и не се крий от молбата ми!

lå mig Øre og svar mig, jeg vånder mig i Klage,

Чуй ме и отговори ми! Лутам се в тъгата си и стена

jeg stønner ved Fjendernes Råb og de gudløses Skrig; thi Ulykke vælter de over mig, forfølger mig grumt;

от гласа на врага, от притеснението на безбожния; защото хвърлят върху мене грях и в гняв враждуват против мен.

Hjertet er angst i mit Bryst, Dødens Rædsler er faldet over mig.

Сърцето ми тъжи във мен, нападнаха ме ужасите на смъртта.

Frygt og Angst falder på mig, Gru er over mig.

Страх и трепет ме връхлетяха и ужас ме покри.

Jeg siger: Ak, havde jeg Vinger som Duen, da fløj jeg i Ly,

И казах: Да бих имал криле като гълъб! Щях да отлетя, да си почина.

ja, langt bort vilde jeg fly og blive i Ørkenen. - Sela.

Ето, щях да избягам далеч, щях да живея в пустинята. (Села.)

Da søgte jeg skyndsomt Tilflugt for rivende Storm og Uvejr.

Щях да ускоря бягството си от вихъра и от бурята.

Herre, forvir og split deres Tungemål! Thi Vold og Ufred ser jeg i Byen;

Унищожи, Господи, и раздели езика им, защото в града видях насилие и свада.

de går Rundgang Dag og Nat på dens Mure;

Ден и нощ те го обикалят по стените му и грях и зло има сред него.

Ulykke, Kvide og Vanheld råder derinde, Voldsfærd og Svig viger aldrig bort fra dens Torve.

Лукавство има сред него, гнет и измама не се отдалечават от улиците му.

Det var ikke en Fjende, som hånede mig - det kunde bæres; min uven ydmygede mig ej - ham kunde jeg undgå;

Понеже не враг ми се присмива — тогава бих го понесъл — нито мразещият ме се е възвеличил против мен — тогава бих се скрил от него —

men du, en Mand af min Stand, en Ven og fortrolig,

а си ти, човек равен на мен, мой другар и мой близък приятел.

og det skønt vi delte Samværets Sødme, vandrede endrægtelig i Guds Hus.

Заедно разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом.

Over dem komme Død, lad dem levende synke i Dødsriget! Thi der er Ondskab i deres Bolig, i deres Indre!

Нека дойде ненадейно смърт върху тях, нека слязат живи в Шеол, защото злини са в жилищата им и между тях.

Jeg, jeg råber til Gud, og HERREN vil frelse mig.

А аз, аз ще извикам към Бога и ГОСПОД ще ме спаси.

Jeg klager og stønner ved Kvæld, ved Gry og ved Middag; min Røst vil han høre

Вечер и сутрин, и по обед ще се оплаквам и ще стена и Той ще чуе моя глас.

og udfri min Sjæl i Fred, så de ikke kan komme mig nær; thi mange er de imod mig.

Ще избави в мир душата ми от боя против мен; защото мнозина се бият с мен.

Gud, som troner fra Fortids Dage, vil høre og ydmyge dem. - Sela. Thi der er ingen Forandring hos dem, og de frygter ikke for Gud.

Бог, който живее преди вековете, ще чуе и ще ги покори, (Села.) понеже нямат промяна, и не се боят от Бога.

På Venner lagde han Hånd og brød sin Pagt.

Той протяга ръце против онези, които бяха в мир с него; нарушил е завета си.

Glattere end Smør er hans Mund, men Hjertet vil Krig, blødere end Olie hans Ord, skønt dragne Sværd.

Устата му са по-гладки от масло, но в сърцето му има война; думите му са по-меки от маслинено масло, но са голи мечове.

Kast din Byrde på HERREN, så sørger han for dig, den retfærdige lader han ikke i Evighed rokkes.

Възложи товара си на ГОСПОДА и Той ще те подпре; не ще допусне до века да се поклати праведният.

Og du, o Gud, nedstyrt dem i Gravens Dyb! Ej skal blodstænkte, svigefulde Mænd nå Hælvten af deres Dage. Men jeg, jeg stoler på dig!

Но Ти, Боже, ще ги свалиш долу в рова на погибелта; мъже кръвници и измамни няма да стигнат и до половината на дните си. Но аз на Теб ще се уповавам.