Psalms 56

56:1

(Til sangmesteren. Al-jonat-elem-rehokim. Af David. En miktam, da filisterne greb ham i Gat.) Vær mig nådig Gud, thi Mennesker vil mig til livs, jeg trænges stadig af Stridsmænd;

(По слав. 55) За първия певец. По музиката на Гълъбът на далечните дъбове. Миктам на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се над мен, Боже, защото иска да ме погълне човек; като воюва цял ден, ме притеснява.

56:2

mine Fjender vil mig stadig til Livs, thi mange strider bittert imod mig!

Враговете ми цял ден ме преследват; защото много са онези, които с гордост воюват против мен.

56:3

Når jeg gribes af Frygt, vil jeg stole på dig,

Когато съм в страх, на Теб ще се уповавам.

56:4

og med Guds Hjælp skal jeg prise hans Ord. Jeg stoler på Gud, jeg frygter ikke, hvad kan Kød vel gøre mig?

В Бога — ще хваля словото Му — в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

56:5

De oplægger stadig Råd imod mig, alle deres Tanker går ud på ondt.

Цял ден изкривяват думите ми, всичките им мисли са против мен за зло.

56:6

De flokker sig sammen, ligger på Lur, jeg har dem lige i Hælene, de står mig jo efter Livet.

Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, защото причакват душата ми.

56:7

Gengæld du dem det onde, stød Folkene ned i Vrede, o Gud!

При греха ще има ли за тях спасение? Боже, повали народите със гняв!

56:8

Selv har du talt mine Suk, i din Lædersæk har du gemt mine Tårer; de står jo i din Bog.

Ти скитанията ми преброил си, сълзите ми си сложил в меха Си, не са ли те в Твоята книга?

56:9

Da skal Fjenderne vige, den Dag jeg kalder; så meget ved jeg, at Gud er med mig.

Тогава враговете ми ще се върнат назад в деня, когато Те призова. Това зная — че Бог е откъм мен.

56:10

Med Guds Hjælp skal jeg prise hans Ord, med HERRENs Hjælp skal jeg prise hans Ord.

В Бога — ще хваля словото Му — в ГОСПОДА — ще хваля словото Му —

56:11

Jeg stoler på Gud, jeg frygter ikke, hvad kan et Menneske gøre mig?

в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

56:12

Jeg har Løfter til dig at indfri, o Gud, med Takofre vil jeg betale dig.

Обещанията ми към Теб са върху мене, Боже; ще Ти принеса благодарствени жертви,

56:13

Thi fra Døden frier du min Sjæl, ja min Fod fra Fald, at jeg kan vandre for Guds Åsyn i Livets Lys.

защото Ти Си избавил душата ми от смърт. Не си ли избавил и краката ми от падане, за да ходя пред Бога в светлината на живите?