Luke 18

Men han talte til dem en Lignelse om, at de burde altid bede og ikke blive trætte,

Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза:

og sagde: "Der var i en By en Dommer, som ikke frygtede Gud og ikke undså sig for noget Menneske.

В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе.

Og der var en Enke i den By, og hun kom til ham og sagde: Skaf mig Ret over min Modpart!

В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми!

Og længe vilde han ikke. Men derefter sagde han ved sig selv: Om jeg end ikke frygter Gud, ej heller undser mig for noget Menneske,

Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам,

så vil jeg dog, efterdi denne Enke volder mig Besvær, skaffe Hende Ret, for at hun ikke uophørligt skal komme og plage mig."

пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване.

Men Herren sagde: "Hører, hvad den uretfærdige Dommer siger!

И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!

Skulde da Gud ikke skaffe sine udvalgte Ret, de, som råbe til ham Dag og Nat? og er han ikke langmodig, når det gælder dem?

А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях?

Jeg siger eder, han skal skaffe dem Ret i Hast. Men mon Menneskesønnen, når han kommer, vil finde Troen på Jorden?"

Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?

Men han sagde også til nogle, som stolede på sig selv, at de vare retfærdige, og foragtede de andre, denne Lignelse:

Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:

"Der gik to Mænd op til Helligdommen for at bede; den ene var en Farisæer, og den anden en Tolder.

Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят.

Farisæeren stod og bad ved sig selv således: Gud! Jeg takker dig, fordi jeg ikke er som de andre Mennesker, Røvere, uretfærdige, Horkarle, eller også som denne Tolder.

Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник.

Jeg faster to Gange om Ugen, jeg giver Tiende af al min indtægt.

Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.

Men Tolderen stod langt borte og vilde end ikke opløfte Øjnene til Himmelen, men slog sig for sit Bryst og sagde: Gud, vær mig Synder nådig!

А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника.

Jeg siger eder: Denne gik retfærdiggjort hjem til sit Hus fremfor den anden; thi enhver, som Ophøjer sig selv, skal fornedres; men den, som fornedrer sig selv, skal ophøjes."

Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.

Men de bare også de små Børn til ham, for at han skulde røre ved dem; men da Disciplene så det, truede de dem.

Донесоха още при Него малките си деца, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха.

Men Jesus kaldte dem til sig og sagde: "Lader de små Børn komme til mig, og formener dem det ikke; thi Guds Rige hører sådanne til.

Но Иисус ги повика и каза: Оставете децата да дойдат при Мен и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

Sandelig, siger jeg eder, den, som ikke modtager Guds Rige ligesom et lille Barn, han skal ingenlunde komme ind i det."

Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

Og en af de Øverste spurgte ham og sagde: "Gode Mester! hvad skal jeg gøre, for at jeg kan arve et evigt Liv?"

И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?

Men Jesus sagde til ham: "Hvorfor kalder du mig god? Ingen er god uden een, nemlig Gud.

А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един, Бог.

Du kender Budene: Du må ikke bedrive Hor; du må ikke slå ihjel; du må ikke stjæle; du må ikke sige falsk Vidnesbyrd; Ær din Fader og din Moder."

Знаеш заповедите: ?Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си.“

Men han sagde: "Det har jeg holdt alt sammen fra min Ungdom af."

А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

Men da Jesus hørte det, sagde han til ham: "Endnu een Ting fattes dig: Sælg alt, hvad du har, og uddel det til fattige, så skal du have en Skat i Himmelen; og kom så og følg mig!"

Иисус, като чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.

Men da han hørte dette, blev han dybt bedrøvet; thi han var såre rig.

А той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.

Men da Jesus så, at han blev dybt bedrøvet, sagde han: "Hvor vanskeligt komme de, som have Rigdom, ind i Guds Rige!

И Иисус, като го видя, че много се наскърби, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!

thi det er lettere for en Kamel at gå igennem et Nåleøje end for en rig at gå ind i Guds Rige."

Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

Men de, som hørte det, sagde: "Hvem kan da blive frelst?"

А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?

Men han sagde: "Hvad der er umuligt for Mennesker, det er muligt for Gud."

А Той каза: Невъзможното за хората е възможно за Бога.

Men Peter sagde: "Se, vi have forladt vort eget og fulgt dig."

А Петър каза: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

Men han sagde til dem: "Sandelig, siger jeg eder, der er ingen, som har forladt Hus eller Forældre eller Brødre eller Hustru eller Børn for Guds Riges Skyld,

А Той им каза: Истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или родители, или братя, или жена, или деца заради Божието царство,

uden at han skal få det mange Fold igen i denne Tid og i den kommende Verden et evigt Liv."

и който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идващия свят – вечен живот.

Men han tog de tolv til sig og sagde til dem: "Se, vi drage op til Jerusalem, og alle de Ting, som ere skrevne ved Profeterne, skulle fuldbyrdes på Menneskesønnen.

И като взе дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Ерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни,

Thi han skal overgives til Hedningerne og spottes, forhånes og bespyttes,

защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

og de skulle hudstryge og ihjelslå ham; og på den tredje Dag skal han opstå."

и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

Og de fattede intet deraf, og dette Ord var skjult for dem, og de forstode ikke det, som blev sagt.

Но те не разбираха нищо от това; тази дума беше скрита за тях и те не разбираха това, което се казваше.

Men det skete, da han nærmede sig til Jeriko, sad der en blind ved Vejen og tiggede.

А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

Og da han hørte en Skare gå forbi, spurgte han, hvad dette var.

И като чу, че минава народ, попита какво е това.

Men de fortalte ham, at Jesus af Nazareth kom forbi.

И му казаха, че Иисус Назарянинът минава.

Og han råbte og sagde:"Jesus, du Davids Søn,forbarm dig over mig!"

Тогава той извика, като каза: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен!

Og de, som gik foran, truede ham, for at han skulde tie; men han råbte meget stærkere: "Du Davids Søn, forbarm dig over mig!"

А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!

Og Jesus stod stille og bød, at han skulde føres til ham; men da han kom nær til ham, spurgte han ham og sagde:

И така, Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато онзи се приближи, Той го попита:

"Hvad vil du, at jeg skal gøre for dig?" Men han sagde: "Herre! at jeg må blive seende."

Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам.

Og Jesus sagde til ham: "Bliv seende! din Tro har frelst dig."

Иисус му каза: Прогледай! Твоята вяра те изцели.

Og straks blev han seende, og han fulgte ham og priste Gud; og hele Folket lovpriste Gud, da de så det.

И той веднага прогледа и Го последва, като славеше Бога. И целият народ, като видя това, въздаде хвала на Бога.