Job 7

Har Mennesket på Jord ej Krigerkår? Som en Daglejers er hans Dage.

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

Som Trællen, der higer efter Skygge som Daglejeren, der venter på Løn,

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

så fik jeg Skuffelses Måneder i Arv kvalfulde Nætter til Del.

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

Når jeg lægger mig, siger jeg: "Hvornår er det Dag, af jeg kan stå op?" og når jeg står op: "Hvornår er det Kvæld?" Jeg mættes af Uro, til Dagen gryr.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

Mit Legeme er klædt med Orme og Skorpe, min Hud skrumper ind og væsker.

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

Raskere end Skyttelen flyver mine Dage, de svinder bort uden Håb.

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

Kom i Hu, at mit Liv er et Pust, ej mer får mit Øje Lykke at skue!

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

Vennens Øje skal ikke se mig, dit Øje søger mig - jeg er ikke mere.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

Som Skyen svinder og trækker bort, bliver den, der synker i Døden, borte,

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

han vender ej atter hjem til sit Hus, hans Sted får ham aldrig at se igen.

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

Så vil jeg da ej lægge Bånd på min Mund, men tale i Åndens Kvide, sukke i bitter Sjælenød.

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

Er jeg et Hav, eller er jeg en Drage, siden du sætter Vagt ved mig?

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

Når jeg tænker, mit Leje skal lindre mig, Sengen lette mit Suk,

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

da ængster du mig med Drømme, skræmmer mig op ved Syner,

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

så min Sjæl vil hellere kvæles. hellere dø end lide.

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

Nu nok! Jeg lever ej evigt, slip mig, mit Liv er et Pust!

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

Hvad er et Menneske, at du regner ham og lægger Mærke til ham,

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

hjemsøger ham hver Morgen, ransager ham hvert Øjeblik?

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

Når vender du dog dit Øje fra mig, slipper mig, til jeg har sunket mit Spyt?

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

Har jeg syndet, hvad skader det dig, du, som er Menneskets Vogter? Hvi gjorde du mig til Skive, hvorfor blev jeg dig til Byrde?

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

Hvorfor tilgiver du ikke min Synd og lader min Brøde uænset? Snart ligger jeg jo under Mulde, du søger mig - og jeg er ikke mere!

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.