Acts 5

А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот

А один чоловік, на ймення Ананій, із своєю дружиною Сапфірою, продав був маєтка,

и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.

та й з відома дружини своєї присвоїв частину з заплати, а якусь там частину приніс та й поклав у ногах у апостолів.

А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата?

І промовив Петро: Ананію, чого сатана твоє серце наповнив, щоб ти Духу Святому неправду сказав та присвоїв із заплати за землю?

Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога.

Хіба те, що ти мав, не твоє все було, а продане не в твоїй владі було? Чого ж в серце своє ти цю справу поклав? Ти не людям неправду сказав, але Богові!

И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

Як Ананій зачув ці слова, то впав та й умер... І обгорнув жах великий усіх, що це чули!

И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха.

Юнаки ж повставали, обгорнули його, і винесли та й поховали.

И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.

І сталось, годин через три прийшла й дружина його, про випадок нічого не знавши.

И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова.

І промовив до неї Петро: Скажи мені, чи за стільки ви землю оту продали? Вона ж відказала: Так, за стільки.

А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб.

До неї ж Петро: Чому це ви змовилися спокушувати Господнього Духа? Он ті входять у двері, що чоловіка твого поховали, і тебе вони винесуть...

И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа й.

І вона зараз упала до ніг його, та й умерла. Як ввійшли ж юнаки, то знайшли її мертвою, і, винісши, біля мужа її поховали.

И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

І обгорнув страх великий всю Церкву та всіх, що чули про це...

И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала;

А руками апостолів стались знамена та чуда великі в народі. І були однодушно всі в Соломоновім ґанку.

а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше

А з сторонніх ніхто приставати не важивсь до них, але люд прославляв їх.

и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени,

І все збільшувалось тих, хто вірує в Господа, безліч чоловіків і жінок,

така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

так що хворих стали виносити на вулиці, та й клали на ложа та ноші, щоб, як ітиме Петро, то хоч тінь його впала б на кого із них.

Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.

І безліч люду збиралась до Єрусалиму з довколишніх міст, і несли недужих та хворих від духів нечистих, і були вони всі вздоровлювані!

Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист,

А первосвященик, уставши, та й усі, хто був із ним, хто належав до саддукейської єресі, переповнились заздрощами,

сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.

і руки наклали вони на апостолів, і до в'язниці громадської вкинули їх.

Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза:

Але Ангол Господній вночі відчинив для них двері в'язничні, і, вивівши їх, проказав:

Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот.

Ідіть, і, ставши, говоріть до народу у храмі всі слова цього життя.

И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите.

Як це вчули вони, то в храм рано ввійшли і навчали. А первосвященик і ті, хто був із ним, прийшовши, скликали синедріон і всіх старших з Ізраїлевих синів. І послали в в'язницю, щоб їх привели.

Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха:

А служба, прийшовши, не знайшла їх у в'язниці, а вернувшись, сповістила,

Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре.

говорячи: В'язницю знайшли ми з великою пильністю замкнену, і сторожу, що при дверях стояла; а коли відчинили, то нікого всередині ми не знайшли!

А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това.

Як почули слова ці начальник сторожі храму та первосвященики, не могли зрозуміти вони, що б то сталося.

Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.

Та прийшовши один, сповістив їх, говорячи: Ось ті мужі, що ви їх до в'язниці всадили були, у храмі стоять та й навчають народ.

Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерят с камъни.

Пішов тоді старший сторожі зо службою, та й привів їх без насильства, бо боялись народу, щоб їх не побили камінням.

И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза:

Припровадивши ж їх, поставили перед синедріоном. І спитався їх первосвященик, говорячи:

Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек!

Чи ми не заборонили з погрозою вам, щоб про Те Ім'я не навчати? І ото, ви своєю наукою переповнили Єрусалим, і хочете кров Чоловіка Того припровадити на нас...

А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората.

Відповів же Петро та сказали апостоли: Бога повинно слухатися більш, як людей!

Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво.

Бог наших отців воскресив нам Ісуса, Якому ви смерть були заподіяли, повісивши на дереві.

Него Бог възвиси до десницата Си за Княз и Спасител, за да даде покаяние на Израил и прощаване на греховете.

Його Бог підвищив Своєю правицею на Начальника й Спаса, щоб дати Ізраїлеві покаяння і прощення гріхів.

И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.

А тих справ Йому свідками ми й Святий Дух, що Його Бог дав тим, хто слухняний Йому.

А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият.

Як зачули ж оце, запалилися гнівом вони, та й радилися, як їм смерть заподіяти?...

Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време;

І встав у синедріоні один фарисей, Гамаліїл на ймення, учитель Закону, поважаний від усього народу, та й звелів на часинку апостолів вивести.

а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора.

І промовив до них: Мужі ізраїльські! Поміркуйте собі про людей цих, що з ними робити ви маєте.

Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха.

Бо перед цими днями повстав був Тевда та й казав, що великий він хтось, і до нього пристало з чотириста люда. Він забитий, а всі ті, хто слухав його, розпорошились та обернулись в ніщо.

След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

Після нього повстав, під час перепису, Галілеянин Юда, та й багато людей потягнув за собою. Загинув і він, а всі ті, хто слухав його, розпорошились.

И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се развали;

І тепер кажу вам: Відступіться від цих людей, і занехайте їх! Бо коли від людей оця рада чи справа ця буде, розпадеться вона.

но ако е от Бога, няма да можете да го развалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

А коли те від Бога, то того зруйнувати не зможете, щоб випадком не стати і вам богоборцями! І послухались ради його.

И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха.

І, покликавши знов апостолів, вибили їх, наказали їм не говорити про Ісусове Ймення, та й їх відпустили.

А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име.

А вони поверталися з синедріону, радіючи, що сподобились прийняти зневагу за Ймення Господа Ісуса.

И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.

І щоденно у храмі й домах безупинно навчали, і звіщали Євангелію Ісуса Христа.