Acts 4

И когато те говореха на народа, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите дойдоха при тях,

А коли промовляли вони до народу оце, до них приступили священики, і влада сторожі храму й саддукеї,

възмутени за това, че те поучаваха народа и проповядваха в Името на Иисус възкресението от мъртвите.

обурюючись, що навчають народ та звіщають в Ісусі воскресіння з мертвих.

И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер.

І руки наклали на них, і до в'язниці всадили до ранку, бо вже вечір настав був.

А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

І багато-хто з тих, хто слухав слово, увірували; число ж мужів таких було тисяч із п'ять.

И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците,

І сталось, що ранком зібралися в Єрусалимі начальники їхні, і старші та книжники,

първосвещеникът Анна и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

і Анна первосвященик, і Кайяфа, і Іван, і Олександер, і скільки було їх із роду первосвященичого.

И като ги поставиха на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име вие извършихте това?

І, поставивши їх посередині, запиталися: Якою ви силою чи яким ви ім'ям те робили?

Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,

Тоді Петро, переповнений Духом Святим, промовив до них: Начальники люду та старшини Ізраїлеві!

ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен,

Як сьогодні беруть нас на допит про те добродійство недужій людині, як вона вздоровлена,

нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав.

нехай буде відомо всім вам, і всім людям Ізраїлевим, що Ім'ям Ісуса Христа Назарянина, що Його розп'яли ви, то Його воскресив Бог із мертвих, Ним поставлений він перед вами здоровий!

Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

Він камінь, що ви, будівничі, відкинули, але каменем став Він наріжним!

И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.

І нема ні в кім іншім спасіння. Бо під небом нема іншого Ймення, даного людям, що ним би спастися ми мали.

А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Иисус.

А бачивши сміливість Петра та Івана, і спостерігши, що то люди обидва невчені та прості, дивувалися, і пізнали їх, що вони з Ісусом були.

Но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.

Та бачивши, що вздоровлений чоловік стоїть з ними, нічого навпроти сказати не могли.

И като им заповядаха да излязат вън от Синедриона, се съвещаваха помежду си,

І, звелівши їм вийти із синедріону, зачали радитися між собою,

казвайки: Какво да направим на тези хора, защото на всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем.

говорячи: Що робити нам із цими людьми? Бож усім мешканцям Єрусалиму відомо, що вчинили вони явне чудо, і не можемо того заперечити.

Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

Та щоб більш не поширювалось це в народі, то з погрозою заборонімо їм, щоб нікому з людей вони не говорили про Це Ім'я.

И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус.

І, закликавши їх, наказали їм не говорити, і взагалі не навчати про Ісусове Ймення.

Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;

І відповіли їм Петро та Іван, та й сказали: Розсудіть, чи це справедливе було б перед Богом, щоб слухатись вас більш, як Бога?

защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

Бо не можемо ми не казати про те, що ми бачили й чули!

А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото.

А вони пригрозили їм ще, і відпустили їх, не знайшовши нічого, щоб їх покарати, через людей, бо всі славили Бога за теє, що сталось.

Защото човекът, върху когото се извърши това знамение на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

Бо років більш сорока мав той чоловік, що на нім відбулося це чудо вздоровлення.

И когато ги пуснаха, те отидоха при своите и известиха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините.

Коли ж їх відпустили, вони до своїх прибули й сповістили, про що первосвященики й старші до них говорили.

А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.

Вони ж, вислухавши, однодушно свій голос до Бога піднесли й промовили: Владико, що небо, і землю, і море, і все, що в них є, Ти створив!

Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: ?Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети?

Ти устами Давида, Свого слуги, отця нашого, сказав Духом Святим: Чого люди бунтуються, а народи задумують марне?

Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“

Повстають царі земні, і збираються старші докупи на Господа та на Христа Його.

Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил,

Бо справді зібралися в місці оцім проти Отрока Святого Твого Ісуса, що Його намастив Ти, Ірод та Понтій Пилат із поганами та з народом Ізраїлевим,

за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са предопределили да стане.

учинити оте, що рука Твоя й воля Твоя наперед встановили були, щоб збулося.

И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

І тепер споглянь, Господи, на їхні погрози, і дай Своїм рабам із повною сміливістю слово Твоє повідати,

като Ти простираш ръката Си за изцеление и да стават знамения и чудеса чрез Името на Твоя свят Слуга Иисус.

коли руку Свою простягатимеш Ти на вздоровлення, і щоб знамена та чуда чинились Ім'ям Твого Святого Отрока Ісуса.

И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

Як вони ж помолились, затряслося те місце, де зібрались були, і переповнилися всі Святим Духом, і зачали говорити Слово Боже з сміливістю!

А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, а всичко им беше общо.

А люди, що ввірували, мали серце одне й одну душу, і жаден із них не вважав що з маєтку свого за своє, але в них усе спільним було.

И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Иисус и голяма благодат беше върху всички тях.

І апостоли з великою силою свідчили про воскресення Ісуса Господа, і благодать велика на всіх них була!

А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,

Бо жаден із них не терпів недостачі: бо, хто мав поле чи дім, продавали, і заплату за продаж приносили,

и я слагаха при краката на апостолите; и се разпределяше на всекиго, според колкото имаше нужда.

та й клали в ногах у апостолів, і роздавалося кожному, хто потребу в чім мав.

Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което се превежда Син на утешение, левит, родом от Кипър,

Так, Йосип, що Варнавою що в перекладі є син потіхи був прозваний від апостолів, Левит, родом кіпрянин,

като имаше нива, я продаде, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.

мавши поле, продав, а гроші приніс, та й поклав у ногах у апостолів.