Job 6

Тогава Йов отговори и каза:

Ο δε Ιωβ απεκριθη και ειπεν

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

Ειθε να εζυγιζετο τωοντι η λυπη μου, και η συμφορα μου να ετιθετο ολη ομου εν τη πλαστιγγι.

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

Επειδη τωρα ηθελεν εισθαι βαρυτερα υπερ την αμμον της θαλασσης δια τουτο οι λογοι μου καταπινονται.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

Διοτι τα βελη του Παντοδυναμου ειναι εντος μου, των οποιων το φαρμακιον εκπινει το πνευμα μου οι τρομοι του Θεου παραταττονται εναντιον μου.

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

Ογκαται ο αγριος ονος παρα τη χλοη; η μυκαται ο βους παρα τη φατνη αυτου;

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

Τρωγεται το ανοστον χωρις αλατος; η υπαρχει γευσις εν τω λευκωματι του ωου;

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

Τα πραγματα, τα οποια η ψυχη μου απεστρεφετο να εγγιση, εγειναν ως το αηδες φαγητον μου.

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

Ειθε να απελαμβανον την αιτησιν μου, και να μοι εδιδεν ο Θεος την Επιθυμιαν μου.

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

Και να ηθελεν ευδοκησει ο Θεος να με αφανιση να απολυση την χειρα αυτου και να με κοψη.

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

Και θελει εισθαι ετι η παρηγορια μου, οτι, και αν καταναλωθω εν τη θλιψει και αυτος δεν με λυπηθη, εγω δεν εκρυψα τους λογους του Αγιου.

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

Ποια η δυναμις μου, ωστε να εγκαρτερω; και ποιον το τελος μου, ωστε να υποφερη η ψυχη μου;

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

Μηπως η δυναμις μου ειναι δυναμις λιθων; η η σαρξ μου χαλκος;

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

Μηπως δεν εξελιπεν εν εμοι η βοηθεια μου και απεμακρυνθη απ εμου η σωτηρια;

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

Εις τον τεθλιμμενον ελεος πρεπει παρα του φιλου αυτου αλλ αυτος εγκατελιπε τον φοβον του Παντοδυναμου.

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

Οι αδελφοι μου εφερθησαν απατηλως ως χειμαρρος, ως ρευμα χειμαρρων παρηλθον

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

οιτινες θολονονται εκ του παγου, εις τους οποιους διαλυεται η χιων

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

οταν θερμανθωσιν, εκλειπουσιν οταν γεινη θερμοτης, εξαλειφονται απο του τοπου αυτων.

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

Τα ιχνη της πορειας αυτων συστρεφονται καταντωσιν εις το μηδεν και χανονται

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

τα πληθη της Θαιμα εθεωρουν, οι συνοδοιποροι της Σεβα περιεμενον αυτους

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

Εψευσθησαν της ελπιδος αυτων ηλθον εκει και ενετραπησαν.

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

Τωρα και σεις εισθε ως αυτοι ειδετε την πληγην μου και ετρομαξατε.

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

Μηπως εγω ειπα, Φερετε προς εμε; η, Δοτε δωρον εις εμε απο της περιουσιας υμων;

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

η, Ελευθερωσατε με εκ της χειρος του εχθρου; η, Λυτρωσατε με εκ της χειρος των ισχυρων;

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

Διδαξατε με, και εγω θελω σιωπησει και δειξατε μοι κατα τι εσφαλα.

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

Ποσον ισχυροι ειναι οι ορθοι λογοι αλλ ο ελεγχος σας, τι αποδεικνυει;

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

Φανταζεσθε να ελεγξητε λογους, ενω αι ομιλιαι του απηλπισμενου ειναι ως ανεμος;

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

Τωοντι, σεις επιπιπτετε επι τον ορφανον, και σκαπτετε λακκον εις τον φιλον σας.

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

Τωρα λοιπον ευαρεστηθητε να εμβλεψητε εις εμε, διοτι εμπροσθεν υμων κειται αν εγω ψευδωμαι.

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

Επιστρεψατε, παρακαλω ας μη γεινη αδικια ναι, επιστρεψατε παλιν η δικαιοσυνη μου ειναι εν τουτω.

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?

Υπαρχει αδικια εν τη γλωσση μου; δεν δυναται ο ουρανισκος μου να διακρινη τα διεφθαρμενα;