Psalms 77

(По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

Yüksek sesle Tanrı’ya yakarıyorum, Haykırıyorum beni duysun diye.

В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

Sıkıntılı günümde Rab’be yönelir, Gece hiç durmadan ellerimi açarım, Gönlüm avunmaz bir türlü.

Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

Tanrı’yı anımsayınca inlerim, Düşündükçe içim daralır. Sela

Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

Açık tutuyorsun göz kapaklarımı, Sıkıntıdan konuşamıyorum.

Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

Geçmiş günleri, Yıllar öncesini düşünüyorum.

Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

Gece ilahilerimi anacağım, Kendi kendimle konuşacağım, İnceden inceye soracağım:

Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

“Rab sonsuza dek mi bizi reddedecek? Lütfunu bir daha göstermeyecek mi?

Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

Sevgisi sonsuza dek mi yok oldu? Sözü geçerli değil mi artık?

Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)

Tanrı unuttu mu acımayı? Sevecenliğinin yerini öfke mi aldı?” Sela

Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

Sonra kendi kendime, “İşte benim derdim bu!” dedim, “Yüceler Yücesi gücünü göstermiyor artık.”

Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

RAB’bin işlerini anacağım, Evet, geçmişteki harikalarını anacağım.

Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.

Yaptıkları üzerinde derin derin düşüneceğim, Bütün işlerinin üzerinde dikkatle duracağım.

Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?

Ey Tanrı, yolun kutsaldır! Hangi ilah Tanrı kadar uludur?

Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.

Harikalar yaratan Tanrı sensin, Halklar arasında gücünü gösterdin.

Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)

Güçlü bileğinle kendi halkını, Yakup ve Yusuf oğullarını kurtardın. Sela

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.

Sular seni görünce, ey Tanrı, Sular seni görünce çalkalandı, Enginler titredi.

Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.

Bulutlar suyunu boşalttı, Gökler gürledi, Her yanda okların uçuştu.

Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.

Kasırgada gürleyişin duyuldu, Şimşekler dünyayı aydınlattı, Yer titreyip sarsıldı.

Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават.

Kendine denizde, Derin sularda yollar açtın, Ama ayak izlerin belli değildi.

Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.

Musa ve Harun’un eliyle Halkını bir sürü gibi güttün.