Genesis 11

А по цялата земя имаше един език и един говор.

Og hele jorden hadde ett tungemål og ens tale.

И като тръгнаха от изток, намериха поле в земята Сенаар и се заселиха там.

Og da de drog frem mot øst, fant de en slette i landet Sinear, og de bosatte sig der.

И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо хоросан.

Og de sa til hverandre: Kom, la oss gjøre teglsten og brenne dem vel! Og de brukte tegl istedenfor sten, og jordbek istedenfor kalk.

И казаха: Елате, да си съградим град и кула, чийто връх да стига до небето, и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

Så sa de: Kom, la oss bygge oss en by med et tårn som når op til himmelen, og gjøre oss et navn, så vi ikke skal spres over hele jorden!

А ГОСПОД слезе да види града и кулата, които градяха човешките синове.

Da steg Herren ned for å se byen og tårnet som menneskenes barn hadde begynt å bygge.

И ГОСПОД каза: Ето, един народ са и всички имат един език; и това е само началото на тяхната дейност; и вече няма да им бъде невъзможно нищо, което биха намислили да правят.

Og Herren sa: Se, de er ett folk, og ett tungemål har de alle; dette er det første de tar sig fore, og nu vil intet være umulig for dem, hvad de så får i sinne å gjøre.

Елате, да слезем и там да разбъркаме езика им, така че един на друг да не разбират езика си.

La oss da stige ned der og forvirre deres tungemål, så den ene ikke forstår den andres tungemål!

Така ГОСПОД ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя и престанаха да градят града.

Så spredte Herren dem derfra over hele jorden, og de holdt op med å bygge på byen.

Затова той се нарече Вавилон, защото там ГОСПОД разбърка езика на цялата земя; и оттам ГОСПОД ги разпръсна по лицето на цялата земя.

Derfor kalte de den Babel; for der forvirret Herren hele jordens tungemål, og derfra spredte Herren dem ut over hele jorden.

Ето родословието на Сим: Сим беше на сто години и роди Арфаксад две години след потопа.

Dette er historien om Sems ætt: Da Sem var hundre år gammel, fikk han sønnen Arpaksad to år efter vannflommen.

А откакто роди Арфаксад, Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери.

Og efterat Sem hadde fått Arpaksad, levde han ennu fem hundre år og fikk sønner og døtre.

Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала.

Da Arpaksad var fem og tretti år gammel, fikk han sønnen Salah.

А откакто роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.

Og efterat Arpaksad hadde fått Salah, levde han ennu fire hundre og tre år og fikk sønner og døtre.

Сала живя тридесет години и роди Евер.

Da Salah var tretti år gammel, fikk han sønnen Eber.

А откакто роди Евер, Сала живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.

Og efterat Salah hadde fått Eber, levde han ennu fire hundre og tre år og fikk sønner og døtre.

Евер живя тридесет и четири години и роди Фалек.

Da Eber var fire og tretti år gammel, fikk han sønnen Peleg.

А откакто роди Фалек, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

Og efterat Eber hadde fått Peleg, levde han ennu fire hundre og tretti år og fikk sønner og døtre.

Фалек живя тридесет години и роди Рагав.

Da Peleg var tretti år gammel, fikk han sønnen Re'u.

А откакто роди Рагав, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.

Og efterat Peleg hadde fått Re'u, levde han ennu to hundre og ni år og fikk sønner og døtre.

Рагав живя тридесет и две години и роди Серух.

Da Re'u var to og tretti år gammel, fikk han sønnen Serug.

А откакто роди Серух, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.

Og efterat Re'u hadde fått Serug, levde han ennu to hundre og syv år og fikk sønner og døtre.

Серух живя тридесет години и роди Нахор.

Da Serug var tretti år gammel, fikk han sønnen Nakor.

А откакто роди Нахор, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.

Og efterat Serug hadde fått Nakor, levde han ennu to hundre år og fikk sønner og døtre.

Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара.

Da Nakor var ni og tyve år gammel, fikk han sønnen Tarah.

А откакто роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.

Og efterat Nakor hadde fått Tarah, levde han ennu hundre og nitten år og fikk sønner og døtre.

Тара живя седемдесет години и роди Аврам, Нахор и Аран.

Da Tarah var sytti år gammel, fikk han sønnene Abram, Nakor og Haran.

Ето родословието на Тара: Тара роди Аврам, Нахор и Аран. А Аран роди Лот.

Dette er historien om Tarah og hans ætt: Tarah fikk sønnene Abram, Nakor og Haran. Og Haran fikk sønnen Lot.

И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.

Og Haran døde hos sin far Tarah i sitt fedreland, i Ur i Kaldea.

И Аврам и Нахор си взеха жени; името на жената на Аврам беше Сарая, а името на жената на Нахор беше Мелха, дъщеря на Аран, баща на Мелха, баща и на Есха.

Og Abram og Nakor tok sig hustruer; Abrams hustru hette Sarai, og Nakors hustru hette Milka og var en datter av Haran, far til Milka og Jiska.

А Сарая беше безплодна, нямаше дете.

Og Sarai var ufruktbar, hun hadde ikke noget barn.

И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, сина на Аран, и снаха си Сарая, жената на сина си Аврам, и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в земята Ханаан; и дойдоха в Харан и се заселиха там.

Og Tarah tok med sig Abram, sin sønn, og Lot, Harans sønn, sin sønnesønn, og Sarai, sin sønnekone, sin sønn Abrams hustru; og de drog ut sammen fra Ur i Kaldea for å reise til Kana'ans land, og de kom til Karan og bosatte sig der.

И дните на Тара станаха двеста и пет години, и Тара умря в Харан.

Og Tarahs dager blev to hundre og fem år; så døde Tarah i Karan.