Job 6

Тогава Йов отговори и каза:

ויען איוב ויאמר׃

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

לו שקול ישקל כעשי והיתי במאזנים ישאו יחד׃

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

כי עתה מחול ימים יכבד על כן דברי לעו׃

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

כי חצי שדי עמדי אשר חמתם שתה רוחי בעותי אלוה יערכוני׃

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

הינהק פרא עלי דשא אם יגעה שור על בלילו׃

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

היאכל תפל מבלי מלח אם יש טעם בריר חלמות׃

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

מאנה לנגוע נפשי המה כדוי לחמי׃

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

מי יתן תבוא שאלתי ותקותי יתן אלוה׃

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

ויאל אלוה וידכאני יתר ידו ויבצעני׃

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

ותהי עוד נחמתי ואסלדה בחילה לא יחמול כי לא כחדתי אמרי קדוש׃

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

מה כחי כי איחל ומה קצי כי אאריך נפשי׃

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

אם כח אבנים כחי אם בשרי נחוש׃

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

האם אין עזרתי בי ותשיה נדחה ממני׃

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

למס מרעהו חסד ויראת שדי יעזוב׃

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

אחי בגדו כמו נחל כאפיק נחלים יעברו׃

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

הקדרים מני קרח עלימו יתעלם שלג׃

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

בעת יזרבו נצמתו בחמו נדעכו ממקומם׃

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

ילפתו ארחות דרכם יעלו בתהו ויאבדו׃

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

הביטו ארחות תמא הליכת שבא קוו למו׃

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

בשו כי בטח באו עדיה ויחפרו׃

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

כי עתה הייתם לא תראו חתת ותיראו׃

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

הכי אמרתי הבו לי ומכחכם שחדו בעדי׃

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

ומלטוני מיד צר ומיד עריצים תפדוני׃

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

הורוני ואני אחריש ומה שגיתי הבינו לי׃

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

מה נמרצו אמרי ישר ומה יוכיח הוכח מכם׃

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

הלהוכח מלים תחשבו ולרוח אמרי נאש׃

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

אף על יתום תפילו ותכרו על ריעכם׃

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

ועתה הואילו פנו בי ועל פניכם אם אכזב׃

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

שבו נא אל תהי עולה ושבי עוד צדקי בה׃

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?

היש בלשוני עולה אם חכי לא יבין הוות׃