Job 7

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

הלא צבא לאנוש על ארץ וכימי שכיר ימיו׃

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

כעבד ישאף צל וכשכיר יקוה פעלו׃

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

כן הנחלתי לי ירחי שוא ולילות עמל מנו לי׃

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

אם שכבתי ואמרתי מתי אקום ומדד ערב ושבעתי נדדים עדי נשף׃

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

לבש בשרי רמה וגיש עפר עורי רגע וימאס׃

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

ימי קלו מני ארג ויכלו באפס תקוה׃

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

זכר כי רוח חיי לא תשוב עיני לראות טוב׃

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

לא תשורני עין ראי עיניך בי ואינני׃

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

כלה ענן וילך כן יורד שאול לא יעלה׃

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

לא ישוב עוד לביתו ולא יכירנו עוד מקמו׃

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

גם אני לא אחשך פי אדברה בצר רוחי אשיחה במר נפשי׃

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

הים אני אם תנין כי תשים עלי משמר׃

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

כי אמרתי תנחמני ערשי ישא בשיחי משכבי׃

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

וחתתני בחלמות ומחזינות תבעתני׃

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

ותבחר מחנק נפשי מות מעצמותי׃

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

מאסתי לא לעלם אחיה חדל ממני כי הבל ימי׃

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

מה אנוש כי תגדלנו וכי תשית אליו לבך׃

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

ותפקדנו לבקרים לרגעים תבחננו׃

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

כמה לא תשעה ממני לא תרפני עד בלעי רקי׃

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

חטאתי מה אפעל לך נצר האדם למה שמתני למפגע לך ואהיה עלי למשא׃

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.

ומה לא תשא פשעי ותעביר את עוני כי עתה לעפר אשכב ושחרתני ואינני׃