Job 17

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

רוחי חבלה ימי נזעכו קברים לי׃

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

אם לא התלים עמדי ובהמרותם תלן עיני׃

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

שימה נא ערבני עמך מי הוא לידי יתקע׃

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

כי לבם צפנת משכל על כן לא תרמם׃

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

לחלק יגיד רעים ועיני בניו תכלנה׃

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

והצגני למשל עמים ותפת לפנים אהיה׃

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

ותכה מכעש עיני ויצרי כצל כלם׃

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

ישמו ישרים על זאת ונקי על חנף יתערר׃

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

ויאחז צדיק דרכו וטהר ידים יסיף אמץ׃

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

ואולם כלם תשבו ובאו נא ולא אמצא בכם חכם׃

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

ימי עברו זמתי נתקו מורשי לבבי׃

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

לילה ליום ישימו אור קרוב מפני חשך׃

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

אם אקוה שאול ביתי בחשך רפדתי יצועי׃

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

לשחת קראתי אבי אתה אמי ואחתי לרמה׃

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

ואיה אפו תקותי ותקותי מי ישורנה׃

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

בדי שאל תרדנה אם יחד על עפר נחת׃