Hebrews 10

Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.

Thi da Loven kun har en Skygge af de kommende Goder og ikke Tingenes Skikkelse selv, kan den aldrig ved de samme årlige Ofre, som de bestandig frembære, fuldkomme dem, som træde frem dermed.

В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?

Vilde man ikke ellers have ophørt at frembære dem, fordi de ofrende ikke mere havde nogen Bevidsthed om Synder, når de een Gang vare rensede?

Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;

Men ved Ofrene sker År for År Ihukommelse af Synder.

защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.

Thi det er umuligt, at Blod af Tyre og Bukke kan borttage Synder.

Затова Христос, като влиза в света, казва: ?Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло;

Derfor siger han, idet han indtræder i Verden: "Slagtoffer og Madoffer havde du ikke Lyst til; men et Legeme beredte du mig;

всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни.

Brændofre og Syndofre havde du ikke Behag i.

Тогава казах: Ето, дойдох – в свитъка на книгата е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“

Da sagde jeg: Se, jeg er kommen (i Bogrullen er der skrevet om mig) for at gøre, Gud! din Villie."

Като казва първо: ?Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона –

Medens han først siger: "Slagtofre og Madofre og Brændofre og Syndofre havde du ikke Lyst til og ej heller Behag i" (og disse frembæres dog efter Loven),

а после казва: ?Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто;

så har han derefter sagt: "Se, jeg er kommen for at gøre din Villie." Han ophæver det første for at fastsætte det andet.

според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.

Og ved denne Villie ere vi helligede ved Ofringen af Jesu Kristi Legeme een Gang for alle.

И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете;

Og hver Præst står daglig og tjener og ofrer mange Gange de samme Ofre, som dog aldrig kunne borttage Synder.

но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога;

Men denne har efter at have ofret eet Offer for Synderne sat sig for bestandig ved Guds højre Hånd,

и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.

idet han for øvrigt venter på, at hans Fjender skulle lægges som en Skammel for hans Fødder.

Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

Thi med et eneste Offer har han for bestandig fuldkommet dem, som helliges.

И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това:

Men også den Helligånd giver os Vidnesbyrd; thi efter at have sagt:

?Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя:

"Dette er den Pagt, som jeg vil oprette med dem efter de Dage," siger Herren: "Jeg vil give mine Love i deres Hjerter, og jeg vil indskrive dem i deres Sind,

?И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“

og deres Synder og deres Overtrædelser vil jeg ikke mere ihukomme."

А където има прощение за тези неща, там няма вече принос за грях.

Men hvor der er Forladelse for disse, er der ikke mere Offer for Synd.

И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,

Efterdi vi da, Brødre! have Frimodighed til den Indgang i Helligdommen ved Jesu Blod,

през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,

som han indviede os som en ny og levende Vej igennem Forhænget, det er hans Kød,

и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

og efterdi vi have en stor Præst over Guds Hus:

нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;

så lader os træde frem med et sandt Hjerte, i Troens fulde Forvisning, med Hjerterne ved Bestænkelsen rensede fra en ond Samvittighed, og Legemet tvættet med rent Vand;

нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;

lader os fastholde Håbets Bekendelse urokket; thi trofast er han, som gav Forjættelsen;

и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,

og lader os give Agt på hverandre, så vi opflamme hverandre til Kærlighed og gode Gerninger

като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.

og ikke forlade vor egen Forsamling, som nogle have for Skik, men formane hverandre, og det så meget mere, som I se, at Dagen nærmer sig.

Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,

Thi Synde vi med Villie, efter at have modtaget Sandhedens Erkendelse, er der intet Offer mere tilbage for Synder,

а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.

men en frygtelig Forventelse at Dom og en brændende Nidkærhed, som skal fortære de genstridige.

Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

Når en har brudt med Mose Lov, dør han uden Barmhjertighed på to eller tre Vidners Udsagn;

то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

hvor meget værre Straf mene I da, at den skal agtes værd, som træder Guds Søn under Fod og agter Pagtens Blod, hvormed han blev helliget, for urent og forhåner Nådens Ånd?

Защото познаваме Този, който е казал: ?Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: ?Господ ще съди народа Си.“

Thi vi kende den, som har sagt: "Mig hører Hævnen til, jeg vil betale, siger Herren;" og fremdeles: "Herren skal dømme sit Folk."

Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

Det er frygteligt at falde i den levende Guds Hænder.

Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,

Men kommer de forrige Dage i Hu, i hvilke I, efter at I vare blevne oplyste, udholdt megen Kamp i Lidelser,

когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.

idet I dels selv ved Forhånelser og Trængsler bleve et Skuespil, dels gjorde fælles Sag med dem, som fristede sådanne Kår.

Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.

Thi både havde I Medlidenhed med de fangne, og I fandt eder med Glæde i, at man røvede, hvad I ejede, vidende, at I selv have en bedre og blivende Ejendom.

И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

Kaster altså ikke eders Frimodighed bort, hvilken jo har stor Belønning;

Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.

thi I have Udholdenhed nødig, for at I, når I have gjort Guds Villie, kunne opnå Forjættelsen.

Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави.

Thi "der er endnu kun en såre liden Stund, så kommer han, der skal komme, og han vil ikke tøve.

?А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и ?ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“

Men min retfærdige skal leve af Tro; og dersom han unddrager sig, har min Sjæl ikke Behag i ham."

Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.

Men vi ere ikke af dem, som unddrage sig, til Fortabelse, men af dem, som tro, til Sjælens Frelse,