Hebrews 10

Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.

Zákon zajisté, maje stín budoucího dobrého, a ne sám obraz pravý těch věcí, jednostejnými, kteréž po všecka léta obětují, obětmi nikdy nemůž přistupujících dokonalých učiniti.

В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?

Sic jinak zdaliž by již nepřestaly obětovány býti, protože by již neměli žádného svědomí z hříchu ti, jenž obětují, jsouce jednou očištěni?

Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;

Ale při těch obětech připomínání hříchů děje se každého roku.

защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.

Neboť možné není, aby krev býků a kozlů shladila hříchy.

Затова Христос, като влиза в света, казва: ?Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло;

Protož vcházeje na svět, dí: Obětí a darů nechtěl jsi, ale tělo jsi mi způsobil.

всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни.

Zápalných obětí, ani obětí za hřích jsi neoblíbil.

Тогава казах: Ето, дойдох – в свитъка на книгата е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“

Tehdy řekl jsem: Aj, jduť, (jakož v knihách psáno jest o mně), abych činil, ó Bože, vůli tvou.

Като казва първо: ?Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона –

Pověděv napřed: Že obětí a darů, a zápalů, i obětí za hřích, (kteréž se podle Zákona obětují), nechtěl jsi, aniž jsi jich oblíbil,

а после казва: ?Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто;

Tehdy řekl: Aj, jduť, (jakož v knihách psáno jest o mně) abych činil, ó Bože, vůli tvou. Ruší první, aby druhé ustanovil.

според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.

V kteréžto vůli posvěceni jsme skrze obětování těla Ježíše Krista jednou.

И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете;

A všeliký zajisté kněz přístojí, na každý den službu konaje, a jednostejné často obětuje oběti, kteréž nikdy nemohou odjíti hříchů.

но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога;

Ale tento, jednu obět obětovav za hříchy, vždycky sedí na pravici Boží,

и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.

Již dále očekávaje, až by položeni byli nepřátelé jeho za podnož noh jeho.

Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

Nebo jednou obětí dokonalé učinil na věky ty , kteříž posvěceni bývají.

И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това:

Svědčíť pak nám to i sám Duch svatý. Nebo prve pověděv:

?Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя:

Tatoť jest smlouva, kterouž učiním s nimi po těch dnech, praví Pán: Dám zákony své v srdce jejich, a na myslech jejich napíši je,

?И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“

Za tím řekl: A na hříchy jejich, i na nepravosti jejich nikoli nezpomenu více.

А където има прощение за тези неща, там няма вече принос за грях.

Kdežť pak jest odpuštění jich, neníť potřebí více oběti za hřích.

И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,

Majíce tedy, bratří, plnou svobodu k vjíti do svatyně skrze krev Ježíšovu,

през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,

Tou cestou novou a živou, kterouž nám způsobil skrze oponu, to jest tělo své,

и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

A majíce kněze velikého nad domem Božím,

нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;

Přistupmež s pravým srdcem, v plné jistotě víry, očištěná majíce srdce od svědomí zlého,

нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;

A umyté tělo vodou čistou, držmež nepochybné vyznání naděje; (nebo věrnýť jest ten, kterýž zaslíbil.)

и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,

A šetřme jedni druhých, k rozněcování se v lásce a dobrých skutcích,

като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.

Neopouštějíce společného shromáždění našeho, jako někteří obyčej mají, ale napomínajíce se, a to tím více, čímž více vidíte, že se ten den přibližuje.

Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,

Nebo jestliže bychom dobrovolně hřešili po přijetí známosti pravdy, nezůstávalo by již více oběti za hříchy,

а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.

Ale hrozné nějaké očekáváni soudu, a ohně prudká pálivost, kterýž žráti má protivníky.

Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

Kdož by koli pohrdal Zákonem Mojžíšovým, bez lítosti pode dvěma neb třmi svědky umírá.

то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

Což se vám zdá, jak přísnějšího trestání hoden jest ten, kdož by Syna Božího pošlapával a krev smlouvy, kterouž byl posvěcen, za nehodnou drahého vážení by měl, a duchu milosti potupu učinil?

Защото познаваме Този, който е казал: ?Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: ?Господ ще съди народа Си.“

Známeť zajisté toho, jenž řekl: Mně pomsta, já odplatím, praví Pán. A opět: Pán souditi bude lid svůj.

Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

Hroznéť jest upadnouti v ruce Boha živého.

Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,

Rozpomeňtež se pak na předešlé dny, v nichžto osvíceni byvše, mnohý boj rozličných utrpení snášeli jste,

когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.

Buďto když jste byli i pohaněními i ssouženími jako divadlo učiněni, buďto účastníci učiněni byvše těch, kteříž tak zmítáni byli.

Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.

Nebo i vězení mého čitelni jste byli, a rozchvátání statků svých s radosti jste strpěli, vědouce, že v sobě máte lepší zboží nebeské a trvanlivé.

И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

Protož neodmítejtež od sebe smělé doufanlivosti vaší, kterážto velikou má odplatu.

Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.

Než potřebíť jest vám trpělivosti, abyste vůli Boží činíce, dosáhli zaslíbení.

Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави.

Nebo ještě velmi, velmi maličko, a aj, ten, kterýž přijíti má, přijde, a nebudeť meškati.

?А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и ?ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“

Spravedlivý pak z víry živ bude. Pakli by se kdo jinam obrátil, nezalibuje sobě duše má v něm.

Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.

Ale myť nejsme poběhlci k zahynutí, ale věřící k získání duše.