John 12

А шест дни преди Пасхата Иисус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

Šest dana prije Pashe dođe Isus u Betaniju gdje bijaše Lazar koga je Isus uskrisio od mrtvih.

Там Му направиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.

Ondje mu prirediše večeru. Marta posluživaše, a Lazar bijaše jedan od njegovih sustolnika.

Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза краката на Иисус и с косата си избърса краката Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

Tada Marija uzme libru prave dragocjene nardove pomasti, pomaže Isusu noge i otare ih svojom kosom. I sva se kuća napuni mirisom pomasti.

Тогава един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:

Nato reče Juda Iškariotski, jedan od njegovih učenika, onaj koji ga je imao izdati:

Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на бедните?

"Zašto se ta pomast nije prodala za trista denara i razdala siromasima?"

А това каза не защото го беше грижа за бедните, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше това, което пускаха в нея.

To ne reče zbog toga što mu bijaše stalo do siromaha, nego što bijaše kradljivac: kako je imao kesu, kradom je uzimao što se u nju stavljalo.

Тогава Иисус каза: Оставете я; тя е запазила това за деня на Моето погребение.

Nato Isus odvrati: "Pusti je! Neka to izvrši za dan mog ukopa!

Защото бедните винаги се намират между вас, но Аз не винаги се намирам.

Jer siromahe imate uvijek uza se, a mene nemate uvijek."

И голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само заради Иисус, но за да видят и Лазар, когото Той беше възкресил от мъртвите.

Silno mnoštvo Židova dozna da je Isus ondje pa se okupi, ne samo zbog Isusa, već i zato da vide Lazara kojega on bijaše uskrisio od mrtvih.

А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,

A glavari svećenički odlučiše i Lazara ubiti

защото поради него мнозина от юдеите отиваха и вярваха в Иисус.

jer su zbog njega mnogi Židovi odlazili i vjerovali u Isusa.

На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Иисус идвал в Ерусалим,

Kad je sutradan silan svijet koji dođe na Blagdan čuo da Isus dolazi u Jeruzalem,

взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име, Царят на Израил!

uze palmove grančice i iziđe mu u susret. Vikahu: "Hosana! Blagoslovljen Onaj koji dolazi u ime Gospodnje! Kralj Izraelov."

А Иисус, като намери едно магаренце, го възседна, както е писано:

A Isus nađe magarčića i sjede na nj kao što je pisano:

?Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на магаренце.“

Ne boj se, kćeri Sionska! Evo, kralj tvoj dolazi jašuć na mladetu magaričinu!

Учениците Му отначало не разбраха това; но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че те Му сториха това.

To učenici njegovi isprva ne razumješe. Ali pošto je Isus bio proslavljen, prisjetiše se da je to bilo o njemu napisano i da mu baš to učiniše.

А народът, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше.

Mnoštvo koje bijaše s njime kad Lazara pozva iz groba i uskrisi od mrtvih pronosilo je svjedočanstvo o tome.

По същата причина Го посрещна и множеството, защото чуха, че извършил това знамение.

Stoga mu je i izišao u susret silan svijet: pročulo se da je on učinio to znamenje.

Затова фарисеите казаха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

Farizeji nato rekoše među sobom: "Vidite da ništa ne postižete. Eno, svijet ode za njim!"

А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

A među onima koji su se došli klanjati na Blagdan bijahu i neki Grci.

Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Иисус.

Oni pristupe Filipu iz Betsaide galilejske pa ga zamole: "Gospodine, htjeli bismo vidjeti Isusa."

Филип дойде и каза на Андрей; а Андрей и Филип казаха на Иисус.

Filip ode i kaže to Andriji pa Andrija i Filip odu i kažu Isusu.

А Иисус в отговор им каза: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

Isus im odgovori: "Došao je čas da se proslavi Sin Čovječji.

Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.

Zaista, zaista, kažem vam: ako pšenično zrno, pavši na zemlju, ne umre, ostaje samo; ako li umre, donosi obilat rod.

Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

Tko ljubi svoj život, izgubit će ga. A tko mrzi svoj život na ovome svijetu, sačuvat će ga za život vječni.

Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец.

Ako mi tko hoće služiti, neka ide za mnom. I gdje sam ja, ondje će biti i moj služitelj. Ako mi tko hoće služiti, počastit će ga moj Otac." i što da kažem? Oče, izbavi me iz ovoga časa? No, zato dođoh u ovaj čas!

Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох до този час.

Отче, прослави Името Си. Тогава дойде глас от небето: И го прославих, и пак ще го прославя!

На това народът, който стоеше там, като чу, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му говори.

Иисус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.

Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

А множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; а Ти как казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?

Тогава Иисус им каза: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обхване тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.

Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете синове на светлината. Това изговори Иисус и си отиде, и се скри от тях.

Но макар и да беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

за да се изпълни реченото от пророк Исая, който каза: ?Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И на кого се е открила мишцата Господна?“

Те затова не можеха да вярват, защото Исая пак е казал:

?Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърце да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“

Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него.

Но пак мнозина от първенците повярваха в Него, но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

защото обикнаха човешката слава повече от Божията слава.

А Иисус извика и каза: Който вярва в Мен, не в Мен вярва, а в Онзи, който Ме е пратил.

И който вижда Мен, вижда Онзи, който Ме е пратил.

Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен.

И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света.

Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

Защото Аз не говорих от Себе Си, а Отец, който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.

И зная, че Неговата заповед е вечен живот. И така, това, което говоря, го говоря така, както Ми е казал Отец.