John 11

Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

Bijaše neki bolesnik, Lazar iz Betanije, iz sela Marije i sestre joj Marte.

А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си.

Marija bijaše ono pomazala Gospodina pomašću i otrla mu noge svojom kosom. Njezin dakle brat Lazar bijaše bolestan.

И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е болен.

Sestre stoga poručiše Isusu: "Gospodine, evo onaj koga ljubiš, bolestan je."

А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея.

Čuvši to, Isus reče: "Ta bolest nije na smrt, nego na slavu Božju, da se po njoj proslavi Sin Božji."

А Иисус любеше Марта и сестра й, и Лазар.

A Isus ljubljaše Martu i njezinu sestru i Lazara.

И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше.

Ipak, kad je čuo za njegovu bolest, ostade još dva dana u onome mjestu gdje se nalazio.

След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

Istom nakon toga reče učenicima: "Pođimo opet u Judeju!"

Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

Kažu mu učenici: "Učitelju, Židovi su sad tražili da te kamenuju, pa da opet ideš onamo?"

Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.

Odgovori Isus: "Nema li dan dvanaest sati? Hodi li tko danju, ne spotiče se jer vidi svjetlost ovoga svijeta.

Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него.

Hodi li tko noću, spotiče se jer nema svjetlosti u njemu."

Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя.

To reče, a onda im dometnu: "Lazar, prijatelj naš, spava, no idem probuditi ga."

Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Rekoše mu nato učenici: "Gospodine, ako spava, ozdravit će."

Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън.

No Isus to reče o njegovoj smrti, a oni pomisliše da govori o spavanju, o snu.

Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря.

Tada im Isus reče posve otvoreno: "Lazar je umro.

Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярвате. Но нека да отидем при него.

Ja se radujem što ne bijah ondje, i to poradi vas - da uzvjerujete. Nego pođimo k njemu!"

Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другарите си, учениците: Да отидем и ние, за да умрем с него.

Nato Toma zvani Blizanac reče suučenicima: "Hajdemo i mi da umremo s njime!"

И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гроба.

Kad je dakle Isus stigao, nađe da je onaj već četiri dana u grobu.

А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия;

Betanija bijaše blizu Jeruzalema otprilike petnaest stadija.

и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им.

A mnogo Židova bijaše došlo tješiti Martu i Mariju zbog brata njihova.

А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи.

Kad Marta doču da Isus dolazi, pođe mu u susret dok je Marija ostala u kući.

Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат ми.

Marta reče Isusu: "Gospodine, da si bio ovdje, brat moj ne bi umro.

Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

Ali i sada znam: što god zaišteš od Boga, dat će ti."

Иисус й каза: Брат ти ще възкръсне.

Kaza joj Isus: "Uskrsnut će brat tvoj!"

Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

A Marta mu odgovori: "Znam da će uskrsnuti o uskrsnuću, u posljednji dan."

Иисус й каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее;

Reče joj Isus: "Ja sam uskrsnuće i život: tko u mene vjeruje, ako i umre, živjet će.

и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това?

I tko god živi i vjeruje u mene, neće umrijeti nikada. Vjeruješ li ovo?"

Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божия Син, който има да дойде на света.

Odgovori mu: "Da, Gospodine! Ja vjerujem da si ti Krist, Sin Božji, Onaj koji dolazi na svijet!"

И като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария, като каза: Учителят е дошъл и те вика.

Rekavši to ode, zovnu svoju sestru Mariju i reče joj krišom: "Učitelj je ovdje i zove te."

И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

A ona, čim doču, brzo ustane i pođe k njemu.

Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта.

Isus još ne bijaše ušao u selo, nego je dotada bio na mjestu gdje ga je Marta susrela.

А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

Kad Židovi, koji su s Marijom bili u kući i tješili je, vidješe kako je brzo ustala i izišla, pođoše za njom; mišljahu da ide na grob plakati.

И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат ми.

A kad Marija dođe onamo gdje bijaše Isus i kad ga ugleda, baci mu se k nogama govoreći: "Gospodine, da si bio ovjde, brat moj ne bi umro."

Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути.

Kad Isus vidje kako plače ona i Židovi koji je dopratiše, potresen u duhu i uzbuđen

И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.

upita: "Kamo ste ga položili?" Odgovoriše mu: "Gospodine, dođi i pogledaj!"

Иисус се просълзи.

I zaplaka Isus.

Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичал!

Nato su Židovi govorili: "Gle, kako ga je ljubio!"

А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре?

A neki između njih rekoše: "Zar on, koji je slijepcu otvorio oči, nije mogao učiniti da ovaj ne umre?"

А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък.

Isus onda, ponovno potresen, pođe grobu. Bila je to pećina, a na nju navaljen kamen.

Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъв.

Isus zapovjedi: "Odvalite kamen!" Kaže mu pokojnikova sestra Marta: "Gospodine, već zaudara. Ta četvrti je dan."

Иисус й каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?

Kaže joj Isus: "Nisam li ti rekao: budeš li vjerovala, vidjet ćeš slavu Božju?"

Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

Odvališe dakle kamen. A Isus podiže oči i reče: "Oče, hvala ti što si me uslišao.

Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.

Ja sam znao da me svagda uslišavaš; no rekoh to zbog nazočnog mnoštva: da vjeruju da si me ti poslao."

Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!

Rekavši to povika iza glasa: "Lazare, izlazi!"

И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви.

I mrtvac iziđe, noge mu i ruke bile povezane povojima, a lice omotano ručnikom. Nato Isus reče: "Odriješite ga i pustite neka ide!"

Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него.

Tada mnogi Židovi koji bijahu došli k Mariji, kad vidješe što Isus učini, povjerovaše u nj.

А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус.

A neki od njih odu farizejima i pripovjede im što Isus učini.

Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения.

Stoga glavari svećenički i farizeji sazvaše Vijeće. Govorili su: "Što da radimo? Ovaj čovjek čini mnoga znamenja.

Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни.

Ako ga pustimo tako, svi će povjerovati u nj pa će doći Rimljani i oduzeti nam ovo mjesto i narod!"

А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,

A jedan od njih - Kajfa, veliki svećenik one godine - reče im: "Vi ništa ne znate.

нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.

I ne mislite kako je za vas bolje da jedan čovjek umre za narod, nego da sav narod propadne!"

Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа,

To ne reče sam od sebe, nego kao veliki svećenik one godine prorokova da Isus ima umrijeti za narod;

и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца.

ali ne samo za narod nego i zato da raspršene sinove Božje skupi u jedno.

И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият.

Toga dana dakle odluče da ga ubiju.

Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците Си.

Zbog toga se Isus više nije javno kretao među Židovima, nego je odatle otišao u kraj blizu pustinje, u grad koji se zove Efrajim. Tu se zadržavao s učenicima.

А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията се изкачиха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят.

Bijaše blizu židovska Pasha i mnogi iz toga kraja uziđoše prije Pashe u Jeruzalem da se očiste.

И така, те търсеха Иисус и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника?

Iskahu dakle Isusa te se stojeći u Hramu zapitkivahu: "Što vam se čini? Zar on ne kani doći na Blagdan?"

А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед: ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.

A glavari svećenički i farizeji izdadoše naredbu: ako tko sazna gdje je, neka dojavi da ga uhvate.