Proverbs 4

اِسْمَعُوا أَيُّهَا الْبَنُونَ تَأْدِيبَ الأَبِ، وَاصْغُوا لأَجْلِ مَعْرِفَةِ الْفَهْمِ،

Послушайте, деца, бащина поука и внимавайте, за да знаете разум,

لأَنِّي أُعْطِيكُمْ تَعْلِيمًا صَالِحًا، فَلاَ تَتْرُكُوا شَرِيعَتِي.

понеже ви давам добро учение — не оставяйте наставлението ми.

فَإِنِّي كُنْتُ ابْنًا لأَبِي، غَضًّا وَوَحِيدًا عِنْدَ أُمِّي،

Защото и аз бях син на баща си, гален и единствен на майка си,

وَكَانَ يُرِينِي وَيَقُولُ لِي: «لِيَضْبِطْ قَلْبُكَ كَلاَمِي. احْفَظْ وَصَايَايَ فَتَحْيَا.

и той ме наставляваше и ми казваше: Нека сърцето ти държи думите ми! Пази заповедите ми и живей!

اِقْتَنِ الْحِكْمَةَ. اقْتَنِ الْفَهْمَ. لاَ تَنْسَ وَلاَ تُعْرِضْ عَنْ كَلِمَاتِ فَمِي.

Придобий мъдрост, придобий разум! Не забравяй и не се отклонявай от думите на устата ми.

لاَ تَتْرُكْهَا فَتَحْفَظَكَ. أَحْبِبْهَا فَتَصُونَكَ.

Не я оставяй и тя ще те пази; обичай я и ще те закриля.

الْحِكْمَةُ هِيَ الرَّأْسُ. فَاقْتَنِ الْحِكْمَةَ، وَبِكُلِّ مُقْتَنَاكَ اقْتَنِ الْفَهْمَ.

Началото е мъдрост; придобивай мъдрост и с всичко придобито придобивай разум.

ارْفَعْهَا فَتُعَلِّيَكَ. تُمَجِّدُكَ إِذَا اعْتَنَقْتَهَا.

Издигай я, и ще те възвиси; ще ти донесе почит, когато я прегърнеш.

تُعْطِي رَأْسَكَ إِكْلِيلَ نِعْمَةٍ. تَاجَ جَمَال تَمْنَحُكَ».

Ще положи на главата ти благодатен венец; ще ти даде славна корона.

اِسْمَعْ يَا ابْنِي وَاقْبَلْ أَقْوَالِي، فَتَكْثُرَ سِنُو حَيَاتِكَ.

Слушай, сине мой, и приеми думите ми, и ще ти се умножат години на живот.

أَرَيْتُكَ طَرِيقَ الْحِكْمَةِ. هَدَيْتُكَ سُبُلَ الاسْتِقَامَةِ.

Наставлявах те в пътя на мъдростта, водих те по прави пътища.

إِذَا سِرْتَ فَلاَ تَضِيقُ خَطَوَاتُكَ، وَإِذَا سَعَيْتَ فَلاَ تَعْثُرُ.

Когато ходиш, стъпките ти няма да бъдат стеснени и когато тичаш, няма да се спънеш.

تَمَسَّكْ بِالأَدَبِ، لاَ تَرْخِهِ. احْفَظْهُ فَإِنَّهُ هُوَ حَيَاتُكَ.

Хвани се здраво за поуката, не я изпускай, пази я, защото тя е животът ти.

لاَ تَدْخُلْ فِي سَبِيلِ الأَشْرَارِ، وَلاَ تَسِرْ فِي طَرِيقِ الأَثَمَةِ.

Не влизай в пътеката на безбожните и не ходи в пътя на злите;

تَنَكَّبْ عَنْهُ. لاَ تَمُرَّ بِهِ. حِدْ عَنْهُ وَاعْبُرْ،

отбягвай го, не минавай по него, отвърни се от него и продължи.

لأَنَّهُمْ لاَ يَنَامُونَ إِنْ لَمْ يَفْعَلُوا سُوءًا، وَيُنْزَعُ نَوْمُهُمْ إِنْ لَمْ يُسْقِطُوا أَحَدًا.

Защото те не заспиват, ако не сторят зло, и сън не ги хваща, ако не спънат някого,

لأَنَّهُمْ يَطْعَمُونَ خُبْزَ الشَّرِّ، وَيَشْرَبُونَ خَمْرَ الظُّلْمِ.

понеже ядат хляба на нечестието и пият виното на насилието.

أَمَّا سَبِيلُ الصِّدِّيقِينَ فَكَنُورٍ مُشْرِق، يَتَزَايَدُ وَيُنِيرُ إِلَى النَّهَارِ الْكَامِلِ.

Но пътеката на праведните е като светлата зора, която свети все по-ярко, докато стане съвършен ден.

أَمَّا طَرِيقُ الأَشْرَارِ فَكَالظَّلاَمِ. لاَ يَعْلَمُونَ مَا يَعْثُرُونَ بِهِ.

Пътят на безбожните е като мрак — те не знаят от какво се спъват.

يَا ابْنِي، أَصْغِ إِلَى كَلاَمِي. أَمِلْ أُذُنَكَ إِلَى أَقْوَالِي.

Сине мой, внимавай в думите ми, приклони ухото си към моите слова.

لاَ تَبْرَحْ عَنْ عَيْنَيْكَ. اِحْفَظْهَا فِي وَسَطِ قَلْبِكَ.

Да не се отдалечат от очите ти, пази ги вътре в сърцето си,

لأَنَّهَا هِيَ حَيَاةٌ لِلَّذِينَ يَجِدُونَهَا، وَدَوَاءٌ لِكُلِّ الْجَسَدِ.

защото те са живот за тези, които ги намират, и изцеление за цялото им тяло.

فَوْقَ كُلِّ تَحَفُّظٍ احْفَظْ قَلْبَكَ، لأَنَّ مِنْهُ مَخَارِجَ الْحَيَاةِ.

Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.

انْزِعْ عَنْكَ الْتِوَاءَ الْفَمِ، وَأَبْعِدْ عَنْكَ انْحِرَافَ الشَّفَتَيْنِ.

Отмахни от себе си нечестни уста и отдалечи от себе си лъжливи устни.

لِتَنْظُرْ عَيْنَاكَ إِلَى قُدَّامِكَ، وَأَجْفَانُكَ إِلَى أَمَامِكَ مُسْتَقِيمًا.

Нека очите ти гледат напред и нека погледите ти бъдат насочени право пред теб.

مَهِّدْ سَبِيلَ رِجْلِكَ، فَتَثْبُتَ كُلُّ طُرُقِكَ.

Внимавай в пътя на краката си и всичките ти пътища нека бъдат уредени.

لاَ تَمِلْ يَمْنَةً وَلاَ يَسْرَةً. بَاعِدْ رِجْلَكَ عَنِ الشَّرِّ.

Не се отклонявай нито надясно, нито наляво; отклони крака си от зло.