Psalms 77

(По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)

Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.

Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?

Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.

Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.

Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.

Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.

Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават.

Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.