Psalms 78

(По слав. 77) Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми!
Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.
Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали,
няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши.
Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си,
за да ги знае идното поколение — синовете, които щяха да се родят — за да станат и да ги разказват на своите синове;
и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди,
и да не бъдат като бащите си — упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.
Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката.
Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му,
и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа.
Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан.
Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент.
И ги води през деня със облак а през цялата нощ — с огнена светлина.
Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни.
Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки.
Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинята.
Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си.
И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ?
Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил,
защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му.
Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,
и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесното жито.
Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита.
Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър.
Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък,
направи ги да падат насред стана им, около жилищата им.
И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им.
Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им,
и Божият гняв се надигна против тях и изби най-тлъстите от тях, и повали отбраните мъже на Израил.
И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му.
Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им — в ужас.
Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога.
И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.
Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха,
защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му.
Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост,
защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.
Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя!
Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев!
Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника,
когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан.
Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият.
Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха.
Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им — на скакалеца.
Порази лозята им с град и черниците им — със слана.
Предаде и добитъка им на град и стадата им — на мълнии.
Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда — нашествие на ангели на злото.
Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор.
Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам.
А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята.
Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им.
Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила.
Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил.
Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Него и не пазеха наставленията Му,
а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък.
И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли.
Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил,
и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората,
и предаде на плен силата Си и славата Си — в ръката на врага.
Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си.
Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни.
Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха.
Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино.
И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор.
И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе;
а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.
Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века.
Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;
доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.
И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.