Job 6

Тогава Йов отговори и каза:

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?