Acts 5

А один чоловік, на ймення Ананій, із своєю дружиною Сапфірою, продав був маєтка,

А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот

та й з відома дружини своєї присвоїв частину з заплати, а якусь там частину приніс та й поклав у ногах у апостолів.

и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.

І промовив Петро: Ананію, чого сатана твоє серце наповнив, щоб ти Духу Святому неправду сказав та присвоїв із заплати за землю?

А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата?

Хіба те, що ти мав, не твоє все було, а продане не в твоїй владі було? Чого ж в серце своє ти цю справу поклав? Ти не людям неправду сказав, але Богові!

Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога.

Як Ананій зачув ці слова, то впав та й умер... І обгорнув жах великий усіх, що це чули!

И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

Юнаки ж повставали, обгорнули його, і винесли та й поховали.

И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха.

І сталось, годин через три прийшла й дружина його, про випадок нічого не знавши.

И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.

І промовив до неї Петро: Скажи мені, чи за стільки ви землю оту продали? Вона ж відказала: Так, за стільки.

И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова.

До неї ж Петро: Чому це ви змовилися спокушувати Господнього Духа? Он ті входять у двері, що чоловіка твого поховали, і тебе вони винесуть...

А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб.

І вона зараз упала до ніг його, та й умерла. Як ввійшли ж юнаки, то знайшли її мертвою, і, винісши, біля мужа її поховали.

И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа й.

І обгорнув страх великий всю Церкву та всіх, що чули про це...

И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

А руками апостолів стались знамена та чуда великі в народі. І були однодушно всі в Соломоновім ґанку.

И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала;

А з сторонніх ніхто приставати не важивсь до них, але люд прославляв їх.

а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше

І все збільшувалось тих, хто вірує в Господа, безліч чоловіків і жінок,

и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени,

так що хворих стали виносити на вулиці, та й клали на ложа та ноші, щоб, як ітиме Петро, то хоч тінь його впала б на кого із них.

така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

І безліч люду збиралась до Єрусалиму з довколишніх міст, і несли недужих та хворих від духів нечистих, і були вони всі вздоровлювані!

Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.

А первосвященик, уставши, та й усі, хто був із ним, хто належав до саддукейської єресі, переповнились заздрощами,

Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист,

і руки наклали вони на апостолів, і до в'язниці громадської вкинули їх.

сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.

Але Ангол Господній вночі відчинив для них двері в'язничні, і, вивівши їх, проказав:

Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза:

Ідіть, і, ставши, говоріть до народу у храмі всі слова цього життя.

Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот.

Як це вчули вони, то в храм рано ввійшли і навчали. А первосвященик і ті, хто був із ним, прийшовши, скликали синедріон і всіх старших з Ізраїлевих синів. І послали в в'язницю, щоб їх привели.

И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите.

А служба, прийшовши, не знайшла їх у в'язниці, а вернувшись, сповістила,

Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха:

говорячи: В'язницю знайшли ми з великою пильністю замкнену, і сторожу, що при дверях стояла; а коли відчинили, то нікого всередині ми не знайшли!

Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре.

Як почули слова ці начальник сторожі храму та первосвященики, не могли зрозуміти вони, що б то сталося.

А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това.

Та прийшовши один, сповістив їх, говорячи: Ось ті мужі, що ви їх до в'язниці всадили були, у храмі стоять та й навчають народ.

Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.

Пішов тоді старший сторожі зо службою, та й привів їх без насильства, бо боялись народу, щоб їх не побили камінням.

Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерят с камъни.

Припровадивши ж їх, поставили перед синедріоном. І спитався їх первосвященик, говорячи:

И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза:

Чи ми не заборонили з погрозою вам, щоб про Те Ім'я не навчати? І ото, ви своєю наукою переповнили Єрусалим, і хочете кров Чоловіка Того припровадити на нас...

Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек!

Відповів же Петро та сказали апостоли: Бога повинно слухатися більш, як людей!

А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората.

Бог наших отців воскресив нам Ісуса, Якому ви смерть були заподіяли, повісивши на дереві.

Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво.

Його Бог підвищив Своєю правицею на Начальника й Спаса, щоб дати Ізраїлеві покаяння і прощення гріхів.

Него Бог възвиси до десницата Си за Княз и Спасител, за да даде покаяние на Израил и прощаване на греховете.

А тих справ Йому свідками ми й Святий Дух, що Його Бог дав тим, хто слухняний Йому.

И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.

Як зачули ж оце, запалилися гнівом вони, та й радилися, як їм смерть заподіяти?...

А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият.

І встав у синедріоні один фарисей, Гамаліїл на ймення, учитель Закону, поважаний від усього народу, та й звелів на часинку апостолів вивести.

Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време;

І промовив до них: Мужі ізраїльські! Поміркуйте собі про людей цих, що з ними робити ви маєте.

а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора.

Бо перед цими днями повстав був Тевда та й казав, що великий він хтось, і до нього пристало з чотириста люда. Він забитий, а всі ті, хто слухав його, розпорошились та обернулись в ніщо.

Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха.

Після нього повстав, під час перепису, Галілеянин Юда, та й багато людей потягнув за собою. Загинув і він, а всі ті, хто слухав його, розпорошились.

След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

І тепер кажу вам: Відступіться від цих людей, і занехайте їх! Бо коли від людей оця рада чи справа ця буде, розпадеться вона.

И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се развали;

А коли те від Бога, то того зруйнувати не зможете, щоб випадком не стати і вам богоборцями! І послухались ради його.

но ако е от Бога, няма да можете да го развалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

І, покликавши знов апостолів, вибили їх, наказали їм не говорити про Ісусове Ймення, та й їх відпустили.

И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха.

А вони поверталися з синедріону, радіючи, що сподобились прийняти зневагу за Ймення Господа Ісуса.

А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име.

І щоденно у храмі й домах безупинно навчали, і звіщали Євангелію Ісуса Христа.

И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.