Acts 4

А коли промовляли вони до народу оце, до них приступили священики, і влада сторожі храму й саддукеї,

И когато те говореха на народа, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите дойдоха при тях,

обурюючись, що навчають народ та звіщають в Ісусі воскресіння з мертвих.

възмутени за това, че те поучаваха народа и проповядваха в Името на Иисус възкресението от мъртвите.

І руки наклали на них, і до в'язниці всадили до ранку, бо вже вечір настав був.

И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер.

І багато-хто з тих, хто слухав слово, увірували; число ж мужів таких було тисяч із п'ять.

А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

І сталось, що ранком зібралися в Єрусалимі начальники їхні, і старші та книжники,

И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците,

і Анна первосвященик, і Кайяфа, і Іван, і Олександер, і скільки було їх із роду первосвященичого.

първосвещеникът Анна и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

І, поставивши їх посередині, запиталися: Якою ви силою чи яким ви ім'ям те робили?

И като ги поставиха на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име вие извършихте това?

Тоді Петро, переповнений Духом Святим, промовив до них: Начальники люду та старшини Ізраїлеві!

Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,

Як сьогодні беруть нас на допит про те добродійство недужій людині, як вона вздоровлена,

ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен,

нехай буде відомо всім вам, і всім людям Ізраїлевим, що Ім'ям Ісуса Христа Назарянина, що Його розп'яли ви, то Його воскресив Бог із мертвих, Ним поставлений він перед вами здоровий!

нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав.

Він камінь, що ви, будівничі, відкинули, але каменем став Він наріжним!

Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

І нема ні в кім іншім спасіння. Бо під небом нема іншого Ймення, даного людям, що ним би спастися ми мали.

И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.

А бачивши сміливість Петра та Івана, і спостерігши, що то люди обидва невчені та прості, дивувалися, і пізнали їх, що вони з Ісусом були.

А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Иисус.

Та бачивши, що вздоровлений чоловік стоїть з ними, нічого навпроти сказати не могли.

Но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.

І, звелівши їм вийти із синедріону, зачали радитися між собою,

И като им заповядаха да излязат вън от Синедриона, се съвещаваха помежду си,

говорячи: Що робити нам із цими людьми? Бож усім мешканцям Єрусалиму відомо, що вчинили вони явне чудо, і не можемо того заперечити.

казвайки: Какво да направим на тези хора, защото на всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем.

Та щоб більш не поширювалось це в народі, то з погрозою заборонімо їм, щоб нікому з людей вони не говорили про Це Ім'я.

Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

І, закликавши їх, наказали їм не говорити, і взагалі не навчати про Ісусове Ймення.

И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус.

І відповіли їм Петро та Іван, та й сказали: Розсудіть, чи це справедливе було б перед Богом, щоб слухатись вас більш, як Бога?

Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;

Бо не можемо ми не казати про те, що ми бачили й чули!

защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

А вони пригрозили їм ще, і відпустили їх, не знайшовши нічого, щоб їх покарати, через людей, бо всі славили Бога за теє, що сталось.

А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото.

Бо років більш сорока мав той чоловік, що на нім відбулося це чудо вздоровлення.

Защото човекът, върху когото се извърши това знамение на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

Коли ж їх відпустили, вони до своїх прибули й сповістили, про що первосвященики й старші до них говорили.

И когато ги пуснаха, те отидоха при своите и известиха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините.

Вони ж, вислухавши, однодушно свій голос до Бога піднесли й промовили: Владико, що небо, і землю, і море, і все, що в них є, Ти створив!

А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.

Ти устами Давида, Свого слуги, отця нашого, сказав Духом Святим: Чого люди бунтуються, а народи задумують марне?

Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: ?Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети?

Повстають царі земні, і збираються старші докупи на Господа та на Христа Його.

Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“

Бо справді зібралися в місці оцім проти Отрока Святого Твого Ісуса, що Його намастив Ти, Ірод та Понтій Пилат із поганами та з народом Ізраїлевим,

Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил,

учинити оте, що рука Твоя й воля Твоя наперед встановили були, щоб збулося.

за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са предопределили да стане.

І тепер споглянь, Господи, на їхні погрози, і дай Своїм рабам із повною сміливістю слово Твоє повідати,

И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

коли руку Свою простягатимеш Ти на вздоровлення, і щоб знамена та чуда чинились Ім'ям Твого Святого Отрока Ісуса.

като Ти простираш ръката Си за изцеление и да стават знамения и чудеса чрез Името на Твоя свят Слуга Иисус.

Як вони ж помолились, затряслося те місце, де зібрались були, і переповнилися всі Святим Духом, і зачали говорити Слово Боже з сміливістю!

И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

А люди, що ввірували, мали серце одне й одну душу, і жаден із них не вважав що з маєтку свого за своє, але в них усе спільним було.

А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, а всичко им беше общо.

І апостоли з великою силою свідчили про воскресення Ісуса Господа, і благодать велика на всіх них була!

И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Иисус и голяма благодат беше върху всички тях.

Бо жаден із них не терпів недостачі: бо, хто мав поле чи дім, продавали, і заплату за продаж приносили,

А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,

та й клали в ногах у апостолів, і роздавалося кожному, хто потребу в чім мав.

и я слагаха при краката на апостолите; и се разпределяше на всекиго, според колкото имаше нужда.

Так, Йосип, що Варнавою що в перекладі є син потіхи був прозваний від апостолів, Левит, родом кіпрянин,

Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което се превежда Син на утешение, левит, родом от Кипър,

мавши поле, продав, а гроші приніс, та й поклав у ногах у апостолів.

като имаше нива, я продаде, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.