Job 37

 Ja, vid sådant förskräckes mitt hjärta,  bävande spritter det upp.

И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

 Hören, hören huru hans röst ljuder vred,  hören dånet som går ut ur hans mun.

Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

 Han sänder det åstad, så långt himmelen når,  och sina ljungeldar bort till jordens ändar.

Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята.

 Efteråt ryter så dånet,  när han dundrar med sin väldiga röst;  och på ljungeldarna spar han ej,  då hans röst låter höra sig.

След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

 Ja, underbart dundrar Gud med sin röst,  stora ting gör han, utöver vad vi förstå.

Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

 Se, åt snön giver han bud: »Fall ned till jorden»,  så ock åt regnskuren, åt sitt regnflödes mäktiga skur.

Защото казва на снега: Вали на земята! — и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

 Därmed fjättrar han alla människors händer,  så att envar som han har skapat kan lära därav.

Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

 Då draga sig vilddjuren in i sina gömslen,  och i sina kulor lägga de sig till ro.

Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

 Från Stjärngemaket kommer då storm  och köld genom nordanhimmelens stjärnor;

От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове — студът.

 med sin andedräkt sänder Gud frost,  och de vida vattnen betvingas.

Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

 Skyarna lastar han ock med väta  och sprider omkring sina ljungeldsmoln.

Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

 De måste sväva än hit, än dit,  alltefter hans rådslut och de uppdrag de få,  vadhelst han ålägger dem på jordens krets.

и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

 Än är det som tuktoris, än med hjälp åt hans jord,  än är det med nåd som han låter dem komma.

Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

 Lyssna då härtill, du Job;  stanna och betänk Guds under.

Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

 Förstår du på vad sätt Gud styr deras gång  och låter ljungeldarna lysa fram ur sina moln?

Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

 Förstår du lagen för skyarnas jämvikt,  den Allvises underbara verk?

Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

 Förstår du huru kläderna bliva dig så heta,  när han låter jorden domna under sunnanvinden?

Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

 Kan du välva molnhimmelen så som han,  så fast som en spegel av gjuten metall?

Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

 Lär oss då vad vi skola säga till honom;  för vårt mörkers skull hava vi intet att lägga fram.

Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

 Ej må det bebådas honom att jag vill tala.  Månne någon begär sitt eget fördärv?

Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

 Men synes icke redan skenet?  Strålande visar han sig ju mellan skyarna,  där vinden har gått fram och sopat dem undan.

Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

 I guldglans kommer han från norden.  Ja, Gud är höljd i fruktansvärt majestät;

От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

 den Allsmäktige kunna vi icke fatta,  honom som är så stor i kraft,  honom som ej kränker rätten, ej strängaste rättfärdighet.

Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

 Fördenskull frukta människorna honom;  men de självkloka -- dem alla aktar han ej på.

Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.