Luke 18

Propose loro ancora questa parabola per mostrare che doveano del continuo pregare e non stancarsi.

Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза:

In una certa città v’era un giudice, che non temeva Iddio né avea rispetto per alcun uomo;

В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе.

e in quella città vi era una vedova, la quale andava da lui dicendo: Fammi giustizia del mio avversario.

В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми!

Ed egli per un tempo non volle farlo; ma poi disse fra sé: benché io non tema Iddio e non abbia rispetto per alcun uomo,

Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам,

pure, poiché questa vedova mi dà molestia, le farò giustizia, che talora, a forza di venire, non finisca col rompermi la testa.

пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване.

E il Signore disse: Ascoltate quel che dice il giudice iniquo.

И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!

E Dio non farà egli giustizia ai suoi eletti che giorno e notte gridano a lui, e sarà egli tardo per loro?

А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях?

Io vi dico che farà loro prontamente giustizia. Ma quando il Figliuol dell’uomo verrà, troverà egli la fede sulla terra?

Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?

E disse ancora questa parabola per certuni che confidavano in se stessi di esser giusti e disprezzavano gli altri:

Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:

Due uomini salirono al tempio per pregare; l’uno Fariseo, e l’altro pubblicano.

Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят.

Il Fariseo, stando in piè, pregava così dentro di sé: O Dio, ti ringrazio ch’io non sono come gli altri uomini, rapaci, ingiusti, adulteri; né pure come quel pubblicano.

Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник.

Io digiuno due volte la settimana; pago la decima su tutto quel che posseggo.

Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.

Ma il pubblicano, stando da lungi, non ardiva neppure alzar gli occhi al cielo; ma si batteva il petto, dicendo: O Dio, sii placato verso me peccatore!

А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника.

Io vi dico che questi scese a casa sua giustificato, piuttosto che quell’altro; perché chiunque s’innalza sarà abbassato; ma chi si abbassa sarà innalzato.

Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.

Or gli recavano anche i bambini, perché li toccasse; ma i discepoli, veduto questo, sgridavano quelli che glieli recavano.

Донесоха още при Него малките си деца, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха.

Ma Gesù chiamò a sé i bambini, e disse: Lasciate i piccoli fanciulli venire a me, e non glielo vietate, perché di tali è il regno di Dio.

Но Иисус ги повика и каза: Оставете децата да дойдат при Мен и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

In verità io vi dico che chiunque non avrà ricevuto il regno di Dio come un piccolo fanciullo, non entrerà punto in esso.

Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

E uno dei principali lo interrogò, dicendo: Maestro buono, che farò io per ereditare la vita eterna?

И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?

E Gesù gli disse: Perché mi chiami buono? Nessuno è buono, salvo uno solo, cioè Iddio.

А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един, Бог.

Tu sai i comandamenti: Non commettere adulterio; non uccidere; non rubare; non dir falsa testimonianza; onora tuo padre e tua madre.

Знаеш заповедите: ?Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си.“

Ed egli rispose: Tutte queste cose io le ho osservate fin dalla mia giovinezza.

А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

E Gesù, udito questo, gli disse: Una cosa ti manca ancora; vendi tutto ciò che hai, e distribuiscilo ai poveri, e tu avrai un tesoro nel cielo; poi vieni e seguitami.

Иисус, като чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.

Ma egli, udite queste cose, ne fu grandemente attristato, perché era molto ricco.

А той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.

E Gesù, vedendolo a quel modo, disse: Quanto malagevolmente coloro che hanno delle ricchezze entreranno nel regno di Dio!

И Иисус, като го видя, че много се наскърби, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!

Poiché è più facile a un cammello passare per la cruna d’un ago, che ad un ricco entrare nel regno di Dio.

Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

E quelli che udiron questo dissero: Chi dunque può esser salvato?

А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?

Ma egli rispose: Le cose impossibili agli uomini sono possibili a Dio.

А Той каза: Невъзможното за хората е възможно за Бога.

E Pietro disse: Ecco, noi abbiam lasciato le nostre case, e t’abbiam seguitato.

А Петър каза: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

Ed egli disse loro: Io vi dico in verità che non v’è alcuno che abbia lasciato casa, o moglie, o fratelli, o genitori, o figliuoli per amor del regno di Dio,

А Той им каза: Истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или родители, или братя, или жена, или деца заради Божието царство,

il quale non ne riceva molte volte tanto in questo tempo, e nel secolo avvenire la vita eterna.

и който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идващия свят – вечен живот.

Poi, presi seco i dodici, disse loro: Ecco, noi saliamo a Gerusalemme, e saranno adempiute rispetto al Figliuol dell’uomo tutte le cose scritte dai profeti;

И като взе дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Ерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни,

poiché egli sarà dato in man de’ Gentili, e sarà schernito ed oltraggiato e gli sputeranno addosso;

защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

e dopo averlo flagellato, l’uccideranno; ma il terzo giorno risusciterà.

и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

Ed essi non capirono nulla di queste cose; quel parlare era per loro oscuro, e non intendevano le cose dette loro.

Но те не разбираха нищо от това; тази дума беше скрита за тях и те не разбираха това, което се казваше.

Or avvenne che com’egli si avvicinava a Gerico, un certo cieco sedeva presso la strada, mendicando;

А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

e, udendo la folla che passava, domandò che cosa fosse.

И като чу, че минава народ, попита какво е това.

E gli fecero sapere che passava Gesù il Nazareno.

И му казаха, че Иисус Назарянинът минава.

Allora egli gridò: Gesù figliuol di Davide, abbi pietà di me!

Тогава той извика, като каза: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен!

E quelli che precedevano lo sgridavano perché tacesse; ma lui gridava più forte: Figliuol di Davide, abbi pietà di me!

А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!

E Gesù, fermatosi, comandò che gli fosse menato; e quando gli fu vicino, gli domandò:

И така, Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато онзи се приближи, Той го попита:

Che vuoi tu ch’io ti faccia? Ed egli disse: Signore, ch’io ricuperi la vista.

Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам.

E Gesù gli disse: Ricupera la vista; la tua fede t’ha salvato.

Иисус му каза: Прогледай! Твоята вяра те изцели.

E in quell’istante ricuperò la vista, e lo seguiva glorificando Iddio; e tutto il popolo, veduto ciò, diede lode a Dio.

И той веднага прогледа и Го последва, като славеше Бога. И целият народ, като видя това, въздаде хвала на Бога.