Job 37

Ja, derover skælver mit Hjerte, bævende skifter det Sted!

И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

Lyt dog til hans bragende Røst, til Drønet, der går fra hans Mund!

Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

Han slipper det løs under hele Himlen, sit Lys til Jordens Ender;

Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята.

efter det brøler hans Røst, med Højhed brager hans Torden; han sparer ikke på Lyn, imedens hans Stemme høres.

След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

Underfuldt lyder Guds Tordenrøst, han øver Vælde, vi fatter det ej.

Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

Thi han siger til Sneen: "Fald ned på Jorden!" til Byger og Regnskyl: "Bliv stærke!"

Защото казва на снега: Вали на земята! — и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

For alle Mennesker sætter han Segl, at de dødelige alle må kende hans Gerning.

Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

De vilde Dyr søger Ly og holder sig i deres Huler:

Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

Fra Kammeret kommer der Storm, fra Nordens Stjerner Kulde.

От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове — студът.

Ved Guds Ånde bliver der Is, Vandfladen lægges i Fængsel.

Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

Så fylder han Skyen med Væde, Skylaget spreder hans Lys;

Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

det farer hid og did og bugter sig efter hans Tanke og udfører alt, hvad han byder, på hele den vide Jord,

и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

hvad enten han slynger det ud som Svøbe, eller han sender det for at velsigne.

Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

Job du må lytte hertil, træd frem og mærk dig Guds Underværker!

Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

Fatter du, hvorledes Gud kan magte dem og lade Lys stråle frem fra sin Sky?

Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

Fatter du Skyernes Svæven, den Alvises Underværker?

Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

Du, hvis Klæder ophedes, når Jorden døser ved Søndenvind?

Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

Hvælver du Himlen sammen med ham, fast som det støbte Spejl?

Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

Lær mig, hvad vi skal sige ham! Intet kan vi få frem for Mørke.

Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

Meldes det ham, at jeg taler? Siger en Mand, at han er fra Samling?

Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

Og nu: Man ser ej Lyset, skygget af mørke Skyer, men et Vejr farer hen og renser Himlen,

Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

fra Norden kommer en Lysning. Over Gud er der frygtelig Højhed,

От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

og den Almægtige finder vi ikke. Almægtig og rig på Retfærd bøjer han ikke Retten;

Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

derfor frygter Mennesker ham, men af selv kloge ænser han ingen.

Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.