Psalms 88

(По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.

Ya RAB, beni kurtaran Tanrı, Gece gündüz sana yakarıyorum.

Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,

Duam sana erişsin, Kulak ver yakarışıma.

защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

Çünkü sıkıntıya doydum, Canım ölüler diyarına yaklaştı.

Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,

Ölüm çukuruna inenler arasında sayılıyorum, Tükenmiş gibiyim;

паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

Ölüler arasına atılmış, Artık anımsamadığın, İlginden yoksun, Mezarda yatan cesetler gibiyim.

Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

Beni çukurun dibine, Karanlıklara, derinliklere attın.

Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)

Öfken üzerime çöktü, Dalga dalga kızgınlığınla beni ezdin. Sela

Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

Yakınlarımı benden uzaklaştırdın, İğrenç kıldın beni gözlerinde. Kapalı kaldım, çıkamıyorum.

окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.

Üzüntüden gözlerimin feri sönüyor, Her gün sana yakarıyorum, ya RAB, Ellerimi sana açıyorum.

За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)

Harikalarını ölülere mi göstereceksin? Ölüler mi kalkıp seni övecek? Sela

В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти?

Sevgin mezarda, Sadakatin yıkım diyarında duyurulur mu?

В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти?

Karanlıklarda harikaların, Unutulmuşluk diyarında doğruluğun bilinir mi?

Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.

Ama ben, ya RAB, yardıma çağırıyorum seni, Sabah duam sana varıyor.

ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?

Niçin beni reddediyorsun, ya RAB, Neden yüzünü benden gizliyorsun?

От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.

Düşkünüm, gençliğimden beri ölümle burun burunayım, Dehşetlerinin altında tükendim.

Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

Şiddetli gazabın üzerimden geçti, Saçtığın dehşet beni yedi bitirdi.

Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.

Bütün gün su gibi kuşattılar beni, Çevremi tümüyle sardılar.

Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.

Eşi dostu benden uzaklaştırdın, Tek dostum karanlık kaldı.