Psalms 88

(По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.

Canción: Salmo para los hijos de Coré: al Músico principal: para cantar sobre Mahalath; Masquil de Hemán Ezrahíta. OH JEHOVÁ, Dios de mi salud, Día y noche clamo delante de ti.

Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,

Entre mi oración en tu presencia: Inclina tu oído á mi clamor.

защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

Porque mi alma está harta de males, Y mi vida cercana al sepulcro.

Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,

Soy contado con los que descienden al hoyo, Soy como hombre sin fuerza:

паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

Libre entre los muertos, Como los matados que yacen en el sepulcro, Que no te acuerdas más de ellos, Y que son cortados de tu mano.

Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

Hasme puesto en el hoyo profundo, En tinieblas, en honduras.

Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)

Sobre mí se ha acostado tu ira, Y me has afligido con todas tus ondas. (Selah.)

Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

Has alejado de mí mis conocidos: Hasme puesto por abominación á ellos: Encerrado estoy, y no puedo salir.

окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.

Mis ojos enfermaron á causa de mi aflicción: Hete llamado, oh JEHOVÁ, cada día; He extendido á ti mis manos.

За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)

¿Harás tú milagro á los muertos? ¿Levantaránse los muertos para alabarte? (Selah.)

В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти?

¿Será contada en el sepulcro tu misericordia, Ó tu verdad en la perdición?

В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти?

¿Será conocida en las tinieblas tu maravilla, Ni tu justicia en la tierra del olvido?

Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.

Mas yo á ti he clamado, oh JEHOVÁ; Y de mañana mi oración te previno.

ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?

¿Por qué, oh JEHOVÁ, desechas mi alma? ¿Por qué escondes de mí tu rostro?

От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.

Yo soy afligido y menesteroso: Desde la mocedad he llevado tus terrores, he estado medroso.

Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

Sobre mí han pasado tus iras; Tus espantos me han cortado.

Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.

Hanme rodeado como aguas de continuo; Hanme cercado á una.

Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.

Has alejado de mí el enemigo y el compañero; Y mis conocidos se esconden en la tiniebla.