Luke 9

И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички демони и да изцеляват болести.

Og han kalte de tolv sammen og gav dem makt og myndighet over alle de onde ånder og til å helbrede sykdommer,

И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

og han sendte dem ut for å forkynne Guds rike og helbrede syke.

И им каза: Не вземайте нищо за из път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи.

Og han sa til dem: Ta ikke noget med på veien, hverken stav eller skreppe eller brød eller penger! heller ikke skal I ha to kjortler hver.

И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път.

Og i det hus I kommer inn i, der skal I bli, og fra det skal I dra videre.

И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях.

Og hvert sted hvor de ikke tar imot eder, gå ut av den by og ryst støvet av eders føtter til et vidnesbyrd mot dem!

И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.

Så gikk de ut og drog omkring fra by til by og forkynte evangeliet og helbredet folk allesteds.

А четверовластникът Ирод чу за всичко, което беше извършено от Него и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;

Men fjerdingsfyrsten Herodes fikk høre om alt det som skjedde, og han var i stor tvil, fordi det blev sagt av nogen at Johannes var opstanden fra de døde,

други пък – че Илия се е явил; а други – че един от старовременните пророци е възкръснал.

men av andre at Elias hadde vist sig, men av andre igjen at en profet, en av de gamle, var opstanden.

И Ирод каза: Йоан аз обезглавих. А кой е Този, за когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

Og Herodes sa: Johannes lot jeg halshugge; men hvem er denne, som jeg hører sådant om? Og han søkte å få se ham.

И като се върнаха апостолите, разказаха на Иисус всичко, което бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме (в уединено място) до един град, наречен Витсаида.

Og apostlene kom tilbake og fortalte ham alt det de hadde gjort; og han tok dem med sig og drog avsides til en by som heter Betsaida.

А множествата, като разбраха това, Го последваха; и Той ги прие с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.

Men da folket fikk det å vite, fulgte de efter ham; og han tok imot dem og talte til dem om Guds rike, og helbredet dem som trengte til lægedom.

И когато денят започна да отминава, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множествата, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.

Men dagen begynte å helle; da gikk de tolv til ham og sa: La folket fare, så de kan gå bort i byene og bygdene heromkring og få herberge og finne føde! for her er vi på et øde sted.

Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те казаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за целия този народ.

Han sa da til dem: Gi I dem å ete! Men de sa: Vi har ikke mere enn fem brød og to fisker, medmindre vi skulde gå bort og kjøpe mat til alt dette folk.

Защото имаше около пет хиляди мъже. И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

For det var omkring fem tusen menn. Da sa han til sine disipler: La dem sette sig ned i lag på femti mann!

Те направиха така и накараха всички да насядат.

Og de gjorde så og lot alle sette sig ned.

А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред множеството.

Da tok han de fem brød og de to fisker, så op mot himmelen og velsignet dem, og han brøt dem og gav dem til disiplene, forat de skulde dele ut til folket.

И ядоха и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха – дванадесет коша.

Og de åt og blev mette alle sammen; og da de tok op de stykker som var blitt tilovers efter dem, blev det tolv kurver.

И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита, казвайки: Какво казва множеството, кой съм Аз?

Og det skjedde engang mens han bad, og disiplene var alene med ham, da spurte han dem og sa: Hvem sier folket at jeg er?

А те в отговор казаха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал.

De svarte: Døperen Johannes; andre at du er Elias; andre igjen at en profet, en av de gamle, er opstanden.

Тогава им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? Петър в отговор каза: Божият Христос.

Han sa til dem: Men I, hvem sier I at jeg er? Da svarte Peter: Guds Messias.

А Той ги предупреди и им заповяда да не казват на никого, като каза:

Men han bød dem strengt at de ikke skulde si dette til nogen,

Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.

og han sa: Menneskesønnen skal lide meget og forkastes av de eldste og yppersteprestene og de skriftlærde og slåes ihjel, og opstå på den tredje dag.

Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

Og han sa til alle: Vil nogen komme efter mig, da må han fornekte sig selv og hver dag ta sitt kors op og følge mig.

Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси.

For den som vil berge sitt liv, skal miste det, men den som mister sitt liv for min skyld, han skal berge det.

Понеже какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

For hvad gagner det et menneske om han vinner den hele verden, men mister sig selv eller tar skade på sig selv?

Защото, ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата Си и в славата на Отца и на светите ангели.

For den som skammer sig ved mig og mine ord, ham skal også Menneskesønnen skamme sig ved når han kommer i sin og sin Faders og de hellige englers herlighet.

А казвам ви наистина: има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.

Jeg sier eder for sant: Nogen av dem som her står, skal ikke smake døden før de ser Guds rike.

И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.

Og det skjedde omkring åtte dager efterat han hadde talt dette, at han tok med sig Peter og Johannes og Jakob og gikk op i fjellet for å bede.

И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.

Og mens han bad, blev hans åsyn anderledes å se til, og hans klædning blev hvit og skinte som lynet.

И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия,

Og se, to menn talte med ham, og det var Moses og Elias;

които се явиха в слава и говореха за Неговата смърт, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

de viste sig i herlighet og talte om hans bortgang, som han skulde fullbyrde i Jerusalem.

А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

Peter og de som var med ham, var tunge av søvn; men da de blev fullt våkne, så de hans herlighet og de to menn som stod hos ham.

И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Иисус: Наставниче, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: една за Теб, една за Мойсей и една за Илия – без да знае какво говори.

Og det skjedde da de skiltes fra ham, da sa Peter til Jesus: Mester! det er godt at vi er her; la oss gjøre tre boliger, en til dig, og en til Moses, og en til Elias! - han visste ikke hvad han sa.

И докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се уплашиха, като влязоха в облака.

Som han sa dette, kom en sky og overskygget dem; og de blev forferdet da de kom inn i skyen.

И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте.

Og det kom en røst ut av skyen: Dette er min Sønn, den utvalgte; ham skal I høre!

И когато гласът престана, Иисус се намери сам. И те замълчаха и в онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.

Og da røsten kom, var ingen å se, uten Jesus alene. Og de tidde stille og fortalte ingen i de dager noget av det som de hadde sett.

И на следващия ден, когато слязоха от планината, Го срещна голямо множество.

Og det skjedde dagen derefter, da de kom ned fra fjellet, at meget folk kom ham i møte.

И ето, един човек от множеството извика и каза: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено дете.

Og se, en mann av folket ropte: Mester! jeg ber dig: Se til min sønn! for han er min eneste,

И ето, хваща го дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едва го напуска.

og se, en ånd griper ham, og straks setter han i et skrik, og den sliter i ham så han fråder; og det er så vidt den slipper ham, og ille farer den da med ham;

Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

og jeg bad dine disipler at de skulde drive den ut, men de kunde ikke.

Иисус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.

Jesus svarte og sa: Du vantro og vrange slekt! hvor lenge skal jeg være hos eder og tåle eder? Før din sønn hit!

И още докато идваше, демонът го тръшна и сгърчи силно; а Иисус смъмри нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му.

Ennu mens han var på veien til ham, rev og slet den onde ånd i ham; men Jesus truet den urene ånd og helbredet gutten og gav ham tilbake til hans far.

И всички се чудеха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той каза на учениците Си:

Og alle var slått av forundring over Guds storhet.

Вложете в ушите си тези думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

Men mens alle undret sig over alt det han gjorde, sa han til sine disipler: Gjem disse ord i eders ører: Menneskesønnen skal overgis i menneskers hender!

Но те не разбраха тази дума, тя беше скрита от тях, за да не я разберат; а се бояха да Го попитат за тази дума.

Men de skjønte ikke dette ord, og det var skjult for dem, så de ikke fattet det, og de fryktet for å spørre ham om dette ord.

И между тях се повдигна спор – кой от тях ще бъде по-голям.

Men det kom en tanke op i dem om hvem som vel var den største av dem.

А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза:

Men da Jesus så deres hjertes tanke, tok han et lite barn og stilte det ved siden av sig

Който приеме това дете в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема Този, който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.

og sa til dem: Den som tar imot dette lille barn for mitt navns skyld, tar imot mig, og den som tar imot mig, tar imot ham som sendte mig; for den som er den minste iblandt eder alle, han er stor.

А Йоан заговори и каза: Наставниче, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не следва с нас.

Da svarte Johannes og sa: Mester! vi så en som drev ut onde ånder i ditt navn, og vi forbød ham det, fordi han ikke er i følge med oss.

А Иисус му каза: Не забранявайте, защото, който не е против вас, е откъм вас.

Og Jesus sa til ham: Forbyd det ikke! for den som ikke er imot eder, er med eder.

И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си по пътя за Ерусалим.

Og det skjedde da det led mot tiden at han skulde optas, da vendte han sitt åsyn mot Jerusalem for å dra der op,

И изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

og han sendte bud foran sig. De gikk da avsted, og kom inn i en samaritansk by for å gjøre i stand for ham;

Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

og de tok ikke imot ham, fordi hans åsyn var vendt mot Jerusalem.

Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, (както стори и Илия)?

Da hans disipler Jakob og Johannes så det, sa de: Herre! vil du vi skal byde ild fare ned fra himmelen og fortære dem, likesom Elias gjorde?

А Той се обърна и ги смъмри, (и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси).

Men han vendte sig om og talte strengt til dem og sa: I vet ikke av hvad ånd I er.

И отидоха в друго село.

For Menneskesønnen er ikke kommet for å ødelegge menneskeliv, men for å frelse. Og de gikk til en annen by.

А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Господи, ще Те следвам, където и да идеш!

Og det skjedde mens de vandret på veien, da sa en til ham: Jeg vil følge dig hvorhen du går.

Иисус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.

Og Jesus sa til ham: Revene har huler, og himmelens fugler reder; men Menneskesønnen har ikke det han kan helle sitt hode til.

А на друг каза: Следвай Ме. А той каза: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

Han sa til en annen: Følg mig! Men han sa: Herre! gi mig først lov til å gå bort og begrave min far!

Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и разгласявай Божието царство.

Men han sa til ham: La de døde begrave sine døde; men gå du avsted og forkynn Guds rike!

Каза и друг: Ще Те следвам, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

Også en annen sa: Jeg vil følge dig, Herre! men gi mig først lov til å si farvel til dem der hjemme!

А Иисус му каза: Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство.

Men Jesus sa til ham: Ingen som legger sin hånd på plogen og ser sig tilbake, er skikket for Guds rike.