Luke 10

След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където Сам Той щеше да отиде.

Siden utvalgte Herren også sytti andre og sendte dem ut, to og to, i forveien for sig til hver by og hvert sted hvor han selv skulde komme.

И им каза: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

Og han sa til dem: Høsten er stor, men arbeiderne få; bed derfor høstens herre at han vil drive arbeidere ut til sin høst!

Идете! Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

Gå avsted! Se, jeg sender eder som lam midt iblandt ulver.

Не носете нито кесия, нито торба, нито сандали и никого по пътя не поздравявайте.

Bær ikke pung, ikke skreppe, ikke sko; gi eder ikke i tale med nogen på veien!

И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!

Men hvor I kommer inn i et hus, der skal I først si: Fred være med dette hus!

И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако не бъде, ще се върне на вас.

Og er det et fredens barn der, da skal eders fred hvile over ham, men hvis ikke, da skal den vende tilbake over eder.

И в същата къща останете; и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята заплата. Не се премествайте от къща в къща.

Men bli der i huset, og et og drikk hvad de byr eder! for arbeideren er sin lønn verd. I skal ikke flytte fra hus til hus.

И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте, каквото ви сложат.

Og hvor I kommer inn i en by og de tar imot eder, der skal I ete hvad de setter frem for eder,

И изцелявайте болните в него и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.

og helbred de syke som er der, og si til dem: Guds rike er kommet nær til eder!

А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:

Men hvor I kommer inn i en by og de ikke tar imot eder, der skal I gå ut på dens gater og si:

И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме против вас; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

Endog støvet som er blitt hengende ved våre føtter av eders by, stryker vi av til eder; men dette skal I vite at Guds rike er kommet nær!

Казвам ви: По-леко ще бъде на Содом в онзи ден, отколкото на този град.

Jeg sier eder at det skal gå Sodoma tåleligere på hin dag enn den by.

Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудесата, които се извършиха във вас, те отдавна биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

Ve dig, Korasin! ve dig, Betsaida! for dersom de kraftige gjerninger som er gjort i eder, var gjort i Tyrus og Sidon, da hadde de for lenge siden omvendt sig og sittet i sekk og aske.

Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

Dog, det skal gå Tyrus og Sidon tåleligere i dommen enn eder.

И ти, Капернауме, който си се издигнал до небесата, до ада ще бъдеш свален.

Og du, Kapernaum, som er blitt ophøiet like til himmelen! like til dødsriket skal du bli nedstøtt.

Който слуша вас, Мен слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, който Ме е пратил.

Den som hører eder, hører mig, og den som forkaster eder, forkaster mig, og den som forkaster mig, forkaster ham som sendte mig.

И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето Име и демоните ни се покоряват.

Og de sytti kom glade tilbake og sa: Herre! endog de onde ånder er oss lydige i ditt navn!

А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.

Da sa han til dem: Jeg så Satan falle ned fra himmelen som et lyn.

Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви повреди.

Se, jeg har gitt eder makt til å trede på slanger og skorpioner og over alt fiendens velde, og ingen ting skal skade eder;

Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са записани на небесата.

dog, gled eder ikke over dette at åndene er eder lydige, men gled eder over at eders navn er opskrevet i himmelen!

В същия час Иисус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

I den samme stund frydet han sig i den Hellige Ånd og sa: Jeg priser dig, Fader, himmelens og jordens herre, fordi du har skjult dette for de vise og forstandige og åpenbaret det for de umyndige; ja, Fader, fordi således skjedde det som var velbehagelig for dig.

Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не знае кой е Синът; и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да открие.

Alle ting er mig overgitt av min Fader, og ingen kjenner til hvem Sønnen er, uten Faderen, og hvem Faderen er, uten Sønnen og den som Sønnen vil åpenbare det for.

И като се обърна към учениците, им каза насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

Og han vendte sig særlig til sine disipler og sa: Salige er de øine som ser det I ser;

Защото, казвам ви, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха; и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.

for jeg sier eder: Mange profeter og konger har villet se det I ser, og har ikke fått se det, og høre det I hører, og har ikke fått høre det.

И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

Og se, en lovkyndig stod op og fristet ham og sa: Mester! hvad skal jeg gjøre forat jeg kan arve evig liv?

А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти?

Han sa til ham: Hvad er skrevet i loven? hvorledes leser du?

А той в отговор каза: ?Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.“

Han svarte og sa: Du skal elske Herren din Gud av alt ditt hjerte og av all din sjel og av all din makt og av all din hu, og din næste som dig selv.

Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш.

Da sa han til ham: Du svarte rett; gjør dette, så skal du leve!

Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Иисус: А кой е моят ближен?

Men da han vilde gjøre sig selv rettferdig, sa han til Jesus: Hvem er da min næste?

В отговор Иисус каза: Един човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.

Jesus svarte og sa: En mann gikk ned fra Jerusalem til Jeriko, og han falt iblandt røvere, som både klædde ham av og slo ham og gikk bort og lot ham ligge halvdød.

А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна.

Men det traff sig så at en prest drog samme vei ned, og han så ham, og gikk like forbi.

Също и един левит, като стигна на това място и го видя, подмина по отсрещната страна.

Likeså en levitt; han kom til stedet, gikk frem og så ham, og gikk like forbi.

Но един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, го съжали,

Men en samaritan som var på reise, kom dit hvor han var, og da han så ham, ynkedes han inderlig,

приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

og han gikk bort til ham og forbandt hans sår og helte olje og vin i dem, og han løftet ham op på sitt eget dyr og førte ham til et herberge og pleide ham.

А на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя.

Og da det led mot næste dag, tok han to penninger frem og gav verten og sa til ham: Plei ham! og hvad mere du måtte koste på ham, det skal jeg betale dig igjen når jeg kommer tilbake.

Кой от тези тримата ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия сред разбойниците?

Hvem av disse tre synes du nu viste sig som den manns næste som var falt iblandt røverne?

А той отговори: Онзи, който му оказа милост. Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

Han sa: Den som gjorde barmhjertighet imot ham. Da sa Jesus til ham: Gå du bort og gjør likeså!

И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

Og det skjedde mens de var på vandring, at han kom til en by, og en kvinne ved navn Marta tok imot ham i sitt hus.

Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Иисус и слушаше словото Му.

Og hun hadde en søster som hette Maria; hun satte sig ved Jesu føtter og hørte på hans ord.

А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи й тогава да ми помогне.

Men Marta hadde det meget travelt med å tjene ham; hun gikk da frem og sa: Herre! bryr du dig ikke om at min søster har latt mig bli alene om å tjene dig? Si da til henne at hun skal hjelpe mig!

Но Господ в отговор й каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

Men Jesus svarte og sa til henne: Marta! Marta! du gjør dig strev og uro med mange ting;

но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.

men ett er nødvendig. Maria har valgt den gode del, som ikke skal tas fra henne.