Job 37

И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

Ja, over dette forferdes mitt hjerte og hopper i mitt bryst.

Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

Hør, hør braket av hans røst og det drønn som går ut av hans munn!

Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята.

Under hele himmelen lar han det fare, og han sender sitt lys til jordens ytterste ender.

След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

Efterpå brøler røsten, han tordner med sin veldige røst; han holder ikke lynene tilbake når hans røst lar sig høre.

Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

Gud tordner underfullt med sin røst; han gjør storverk, og vi forstår dem ikke.

Защото казва на снега: Вали на земята! — и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

Han sier til sneen: Fall til jorden! - og likeså til skyllregnet, sitt sterke skyllregn.

Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

Hvert menneskes hånd forsegler han, forat alle mennesker som han har skapt, må komme til å kjenne ham.

Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

Da går de ville dyr inn i sine huler, og de holder sig i sine hi.

От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове — студът.

Fra Sydens innerste kammer kommer storm, og med nordenvinden kommer kulde.

Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

Av Guds ånde kommer is, og brede vann bindes.

Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

Med væte fyller han skyen, og han spreder sine lynskyer,

и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

og de svinger hit og dit, efter som han leder dem, forat de skal utføre alt det han byder dem, over den vide jord;

Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

enten til tukt, når det er til gagn for hans jord, eller til velsignelse lar han dem komme.

Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

Vend ditt øre til dette, Job! Stå stille og gi akt på Guds under!

Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

Forstår du hvorledes Gud styrer dem og lar sine skyers lyn blinke frem?

Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

Forstår du hvorledes skyene svever om i luften, forstår du den Allvitendes under,

Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

du hvis klær blir varme når jorden ligger og dormer i sønnenvind?

Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

Kan du med ham spenne ut himmelen, så fast som et speil av støpt metall?

Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

Lær oss hvad vi skal si til ham! Vi kan ikke fremføre noget for bare mørke.

Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

Skal det fortelles ham at jeg vil tale med ham? Har nogen sagt at han ønsker sin egen undergang?

Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

Og nu, menneskene ser ikke lyset, enda det skinner klart på himmelen, og en vind er faret frem og har renset den.

От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

Fra Norden kommer gull; om Gud er der en forferdende herlighet.

Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

Den Allmektige finner vi ikke, han som er så stor i makt; men retten og den strenge rettferdighet krenker han ikke.

Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.

Derfor frykter menneskene ham; men han enser ikke nogen selvklok mann.