Job 7

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

Is there not an appointed time to man upon earth? are not his days also like the days of an hireling?

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

As a servant earnestly desireth the shadow, and as an hireling looketh for the reward of his work:

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

So am I made to possess months of vanity, and wearisome nights are appointed to me.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

When I lie down, I say, When shall I arise, and the night be gone? and I am full of tossings to and fro unto the dawning of the day.

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

My flesh is clothed with worms and clods of dust; my skin is broken, and become loathsome.

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

My days are swifter than a weaver's shuttle, and are spent without hope.

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

O remember that my life is wind: mine eye shall no more see good.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

The eye of him that hath seen me shall see me no more: thine eyes are upon me, and I am not.

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

As the cloud is consumed and vanisheth away: so he that goeth down to the grave shall come up no more.

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

He shall return no more to his house, neither shall his place know him any more.

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

Therefore I will not refrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

Am I a sea, or a whale, that thou settest a watch over me?

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

When I say, My bed shall comfort me, my couch shall ease my complaint;

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

Then thou scarest me with dreams, and terrifiest me through visions:

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

So that my soul chooseth strangling, and death rather than my life.

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

I loathe it; I would not live alway: let me alone; for my days are vanity.

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

What is man, that thou shouldest magnify him? and that thou shouldest set thine heart upon him?

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

And that thou shouldest visit him every morning, and try him every moment?

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

How long wilt thou not depart from me, nor let me alone till I swallow down my spittle?

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

I have sinned; what shall I do unto thee, O thou preserver of men? why hast thou set me as a mark against thee, so that I am a burden to myself?

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.

And why dost thou not pardon my transgression, and take away mine iniquity? for now shall I sleep in the dust; and thou shalt seek me in the morning, but I shall not be.