Job 17

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

My breath is corrupt, my days are extinct, the graves are ready for me.

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

Are there not mockers with me? and doth not mine eye continue in their provocation?

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

Lay down now, put me in a surety with thee; who is he that will strike hands with me?

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

For thou hast hid their heart from understanding: therefore shalt thou not exalt them.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

He that speaketh flattery to his friends, even the eyes of his children shall fail.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

He hath made me also a byword of the people; and aforetime I was as a tabret.

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

Mine eye also is dim by reason of sorrow, and all my members are as a shadow.

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

Upright men shall be astonied at this, and the innocent shall stir up himself against the hypocrite.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

The righteous also shall hold on his way, and he that hath clean hands shall be stronger and stronger.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

But as for you all, do ye return, and come now: for I cannot find one wise man among you.

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

My days are past, my purposes are broken off, even the thoughts of my heart.

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

They change the night into day: the light is short because of darkness.

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

If I wait, the grave is mine house: I have made my bed in the darkness.

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

I have said to corruption, Thou art my father: to the worm, Thou art my mother, and my sister.

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

And where is now my hope? as for my hope, who shall see it?

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

They shall go down to the bars of the pit, when our rest together is in the dust.