Psalms 88

(По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.

Canto. Salmo dei figliuoli di Kore. Per il Capo de’ musici. Da cantarsi mestamente. Cantico di Heman, l’Ezrahita. O Eterno, Dio della mia salvezza, io grido giorno e notte nel tuo cospetto.

Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,

Venga la mia preghiera dinanzi a te, inclina il tuo orecchio al mio grido;

защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

poiché l’anima mia è sazia di mali, e la mia vita è giunta presso al soggiorno dei morti.

Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,

Io son contato fra quelli che scendon nella fossa; son come un uomo che non ha più forza.

паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

Prostrato sto fra i morti, come gli uccisi che giaccion nella tomba, de’ quali tu non ti ricordi più, e che son fuor della portata della tua mano.

Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

Tu m’hai posto nella fossa più profonda, in luoghi tenebrosi, negli abissi.

Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)

L’ira tua pesa su me, e tu m’hai abbattuto con tutti i tuoi flutti. Sela.

Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

Tu hai allontanato da me i miei conoscenti, m’hai reso un’abominazione per loro. Io son rinchiuso e non posso uscire.

окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.

L’occhio mio si consuma per l’afflizione; io t’invoco ogni giorno, o Eterno, stendo verso te le mie mani.

За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)

Opererai tu qualche miracolo per i morti? I trapassati risorgeranno essi a celebrarti? Sela.

В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти?

La tua benignità sarà ella narrata nel sepolcro, o la tua fedeltà nel luogo della distruzione?

В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти?

Le tue maraviglie saranno esse note nelle tenebre, e la tua giustizia nella terra dell’oblìo?

Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.

Ma, quant’è a me, o Eterno, io grido a te, e la mattina la mia preghiera ti viene incontro.

ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?

Perché, o Eterno, rigetti tu l’anima mia? Perché nascondi il tuo volto da me?

От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.

Io sono afflitto, e morente fin da giovane; io porto il peso dei tuoi terrori e sono smarrito.

Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

I tuoi furori mi son passati addosso; i tuoi terrori m’annientano,

Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.

mi circondano come acque ogni giorno, mi attornian tutti assieme.

Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.

Hai allontanato da me amici e compagni; i miei conoscenti sono le tenebre.