Job 37

И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

A tale spettacolo il cuor mi trema e balza fuor del suo luogo.

Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

Udite, udite il fragore della sua voce, il rombo che esce dalla sua bocca!

Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята.

Egli lo lancia sotto tutti i cieli e il suo lampo guizza fino ai lembi della terra.

След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

Dopo il lampo, una voce rugge; egli tuona con la sua voce maestosa; e quando s’ode la voce, il fulmine non e già più nella sua mano.

Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

Iddio tuona con la sua voce maravigliosamente; grandi cose egli fa che noi non intendiamo.

Защото казва на снега: Вали на земята! — и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

Dice alla neve: "Cadi sulla terra!" lo dice al nembo della pioggia, al nembo delle piogge torrenziali.

Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

Rende inerte ogni mano d’uomo, onde tutti i mortali, che son opera sua, imparino a conoscerlo.

Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

Le bestie selvagge vanno nel covo, e stan ritirate entro le tane.

От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове — студът.

Dai recessi del sud viene l’uragano, dagli aquiloni il freddo.

Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

Al soffio di Dio si forma il ghiaccio e si contrae la distesa dell’acque.

Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

Egli carica pure le nubi d’umidità, disperde lontano le nuvole che portano i suoi lampi

и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

ed esse, da lui guidate, vanno vagando nei lor giri per eseguir quanto ei loro comanda sopra la faccia di tutta la terra;

Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

e le manda o come flagello, o come beneficio alla sua terra, o come prova della sua bontà.

Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

Porgi l’orecchio a questo, o Giobbe; fermati, e considera le maraviglie di Dio!

Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

Sai tu come Iddio le diriga e faccia guizzare il lampo dalle sue nubi?

Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

Conosci tu l’equilibrio delle nuvole, le maraviglie di colui la cui scienza è perfetta?

Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

Sai tu come mai gli abiti tuoi sono caldi quando la terra s’assopisce sotto il soffio dello scirocco?

Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

Puoi tu, come lui, distendere i cieli e farli solidi come uno specchio di metallo?

Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

Insegnaci tu che dirgli!… Nelle tenebre nostre, noi non abbiam parole.

Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

Gli si annunzierà forse ch’io voglio parlare? Ma chi mai può bramare d’essere inghiottito?

Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

Nessuno può fissare il sole che sfolgora ne’ cieli quando v’è passato il vento a renderli tersi.

От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

Dal settentrione viene l’oro; ma Dio è circondato da una maestà terribile;

Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

l’Onnipotente noi non lo possiam scoprire. Egli è grande in forza, in equità, in perfetta giustizia; egli non opprime alcuno.

Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.

Perciò gli uomini lo temono; ei non degna d’uno sguardo chi si presume savio".