Job 37

И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

Ja, derover skælver mit Hjerte, bævende skifter det Sted!

Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

Lyt dog til hans bragende Røst, til Drønet, der går fra hans Mund!

Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята.

Han slipper det løs under hele Himlen, sit Lys til Jordens Ender;

След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

efter det brøler hans Røst, med Højhed brager hans Torden; han sparer ikke på Lyn, imedens hans Stemme høres.

Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

Underfuldt lyder Guds Tordenrøst, han øver Vælde, vi fatter det ej.

Защото казва на снега: Вали на земята! — и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

Thi han siger til Sneen: "Fald ned på Jorden!" til Byger og Regnskyl: "Bliv stærke!"

Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

For alle Mennesker sætter han Segl, at de dødelige alle må kende hans Gerning.

Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

De vilde Dyr søger Ly og holder sig i deres Huler:

От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове — студът.

Fra Kammeret kommer der Storm, fra Nordens Stjerner Kulde.

Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

Ved Guds Ånde bliver der Is, Vandfladen lægges i Fængsel.

Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

Så fylder han Skyen med Væde, Skylaget spreder hans Lys;

и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

det farer hid og did og bugter sig efter hans Tanke og udfører alt, hvad han byder, på hele den vide Jord,

Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

hvad enten han slynger det ud som Svøbe, eller han sender det for at velsigne.

Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

Job du må lytte hertil, træd frem og mærk dig Guds Underværker!

Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

Fatter du, hvorledes Gud kan magte dem og lade Lys stråle frem fra sin Sky?

Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

Fatter du Skyernes Svæven, den Alvises Underværker?

Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

Du, hvis Klæder ophedes, når Jorden døser ved Søndenvind?

Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

Hvælver du Himlen sammen med ham, fast som det støbte Spejl?

Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

Lær mig, hvad vi skal sige ham! Intet kan vi få frem for Mørke.

Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

Meldes det ham, at jeg taler? Siger en Mand, at han er fra Samling?

Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

Og nu: Man ser ej Lyset, skygget af mørke Skyer, men et Vejr farer hen og renser Himlen,

От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

fra Norden kommer en Lysning. Over Gud er der frygtelig Højhed,

Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

og den Almægtige finder vi ikke. Almægtig og rig på Retfærd bøjer han ikke Retten;

Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.

derfor frygter Mennesker ham, men af selv kloge ænser han ingen.